Една жива легенда вдъхнови Холивуд. В миналото той е имал проблеми с алкохола и наркотиците, но в живота му настъпва драматична трансформация - заминава за Южен Судан, където строи сиропиталища и всеки ден се грижи за хиляди деца.
Проповедникът с картечницата - Сам Чайлдърс, разказва за вярата в Бог, работата в Африка и срещите с Джерард Бътлър в интервю пред Александра Кръстева.
„Има едно нещо, което преобърна живота ми е ме промени. Преди 18 години, когато пътувах из Африка, се натъкнах на тялото на дете. Отдавна бе стояло на платното, не можех дори да преценя дали е момче или момиче. Не можех да разбера как може такива неща да се случват по света и ние да не разбираме за тях. Но това бе деня, в който стоях над тялото и си казах: „Боже, ще направя каквото и да ми отнеме, за да помогна на тези хора”. Това беше преди 18 – 19 години и все още вярвам в това”, разказа Сам Чайлдърс.
Защо сте посегнал към наркотиците?
В САЩ наркотиците са много голям проблем, особено в гимназията. Когато си млад, приемаш хората, които взимат наркотици по друг начин. Те са популярни, карат хубави коли, имат и пари. И започваме да търсим начин как да се впишем сред тях. Когато бях по-млад, исках да се впиша, затова започнах да излизам с хора, които взимат наркотици и ходят по купони. Малко по малко станах наркозависим и се пристрастих.
Колко години употребявахте наркотици?
Повече от десетилетие, да, много повече от десетилетие.
Имало ли е момент, в който да сте се изправяли лице в лице със смъртта, заради наркотиците?
Определено да, аз продавах наркотици, участвах в много престрелки с оръжие, отново заради наркотици. Но всеки път, когато взимаш наркотици, ти се приближаваш до смъртта.
Как пострада семейството ви от това, че използвате наркотици?
Знаете ли, във филма показват дъщеря ми, която е около мен, докато взимам наркотици и пия, но тази част не е вярна. Дъщеря ми никога не ме е виждала да правя такива неща. Съпругата ми употребяваше толкова наркотици, колкото и аз, но аз бях много по-тежък случай от нея. Използвах ги още преди да се запознаем, но е факт, че и тя ги употребяваше.
Кога дойде моментът, в който си казахте: „Няма да водя този живот повече”?
Живеех в Орландо, Флорида. Една вечер отидох на бар с приятели. Пихме, купонясвахме и се сбихме. Стигна се до престрелка, почти не ме убиха. Едни бяха простреляни, други наръгани с нож, беше много зле. Тази нощ, на връщане към вкъщи си избистрих ума и осъзнах, че трябва да сложа край на този начин на живот.
Дълъг ли е пътят от момента на взимането на решение да се откажеш до момента, в който си казваш: „Да, чист съм”?
Вярвам, че всеки пристрастен преживява 5 години страдание. Какво имам предив – преди да кажеш, че си изчистен, трябва да се освободиш за 5 години. Трябва да си много внимателен, за да не се подхлъзнеш, защото можеш много бързо да се върнеш към старите навици. Аз трябваше да се отдръпна от приятелите си и да променя целия си начин на живот, който водех повече от десетилетие.
Бог ли е в основата на това да започнете живота си отначало?
Да, той е причината. Първоначално, когато се отдръпнах от стария си начин на живот, не посветих веднага живота си на християнството. Направих го две години по-късно, но, да, Господ стои в основата на моя нов живот. Вероятно съм най-сбъркания проповедник. Не съм безгрешен, но няма да се изправя пред теб и да кажа, че нямам грехове. Но Господ казва – „Няма хора без грехове”.
Колко често се обръщате към Бог днес?
Това не е въпрос за честота, а за постоянство. Затова ще кажа, че не съм религиозен човек, но връзката, която имам с Христос, е 24 часа, седем дни в седмицата. Не мога да кажа, че това е нещо, което работя от време на време. Това е нещо, с което се опитвам да живея.
Защо Африка и мислите ли, че съдбата има пръст в това да помагате на децата?
Определено. Не знам защо Африка. Никога не съм искал да ходя там, но знаех, че това е Бог, който иска аз да отида там. Можех да избера всякакви други места, на които искам да отида. В крайна сметка Бог избра Африка за мен. Сега живея в Африка, тя е моят дом и я обичам. Когато отидох там за първи път не го исках, но знаех, че съм там, където Бог ме иска.
Имало ли е момент, в който да си кажете – „Не, не мога да го направя”?
Не мога точно да кажа, че някога съм искал да се откажа. Филмът ме пресъздаде като човек, който иска да се откаже, сякаш съм загубил надеждата си в Бог. Това определено не беше вярно, никога не съм губил вярата си в Исус Христос. Загубих вярата си в хората. Много пъти съм бил разочарован, защото, че не мога да спася всички, да ги нахраня. През годините Бог ми показа, че ние сме отговорни за това, което ние можем да направим.
Може ли един човек да спаси света и какво още каза Сам Чайлдърс - вижте във видеото:
