Решението на България да спре работата по проекта „Южен поток" е „истински енергиен шантаж по отношение на Русия". Такова сравнение направи първият заместник-председател на комисията по международни отношения на руската Държавна дума Леонид Калашников, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Позицията му дойде, след като българският премиер Пламен Орешарски обяви след среща с трима американски сенатори в София, че работата по проекта за газопровода спира, докато позицията не бъде синхронизирана с Брюксел. Седмица по-рано Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу страната заради нарушенията по проекта.
„Това със сигурност е свързано с Украйна, с този натиск от страна на Европа, който се оказва върху Русия", заяви Калашников.
Според него Европа, от една страна, дава вид, че участва в решаването на конфликта, а от друга – „заставя Русия да доставя газ само през Украйна".
По думите му „Русия е обграждана от всички страни" и при този натиск, на който е подложена, не й се предоставят обходни варианти.
Той обаче смята, че Русия е „била готова за това". „Завоят на изток е оправдан, това отдавна трябваше да бъде направено и активно да се развива сътрудничество с Китай и Югоизточна Азия", каза Калашников.
Председателят на комисията по енергетика в руската Дума Иван Грачьов, член на парламентарната група на „Справедлива Русия", изрази мнение в интервю за ИТАР-ТАСС, че спирането от България на работата по проекта „Южен поток" не е крайно решение, защото Европа е заинтересована от проекта.
„Мисля, че това не е край, защото обективно Европа е заинтересована от „Южен поток", следователно трябва да се опитваме все пак да работим по различни направления, веднъж вече се захванахме и започнахме да харчим пари за този проект", каза той.
„Може да се опита да се договорим с Румъния или с България на парламентарно равнище", предложи Грачьов. „Или например да се опитаме да се договорим с Европа за украинските тръбопроводи. Това може да отслаби натиска върху „Южен поток", доколкото те ще разберат, че не смятаме напълно да оставяме украинските тръби без газ", каза той.
Председателят на комисията добавя, че „много решения на европейските страни са излишно политизирани, затова може да се апелира към европейския бизнес". Освен това, според депутата, „не е известно как ще се държи новият Европейски парламент".
Председателят на комисията смята, че в дадения случай България се е поддала на натиска. „Ако България не се бе поддала, можеше спокойно да действа и по-нататък, но видимо съвместните действия на Еврокомисията и американците я принудиха да се замисли какво да прави по-нататък в тази посока", смята той. Според депутата „американците са пряко заинтересовани да няма никакви конкурентни потоци".
Политикът отбелязва, че „ЕК не би могла да забрани изграждането, защото юридически това е абсолютно невъзможно, и затова тя намери такъв ход". Според него една от забележките е „недокрай разбираеми условия на търга".
По мнението на парламентариста проблемите с България са били очаквани. „Южен поток" излиза при две страни, които са потенциално толкова ненадеждни като Украйна – Румъния и България, първата в тази верига е най-слабото звено от гледна точка на рисковете", казва той.
