България не е уведомявала Русия за отказ от плановете за изграждане на АЕЦ „Белене”, обяви генералният директор на „Росатом” Сергей Кириенко. Пред журналисти той каза, че Москва призовава София да вземе решение относно плановете си за централата.
„Нашата позиция остава непроменена,” заяви Кириенко в коментар на изявленията от България за проекта. Преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че София се отказва от строежа на централата, за който двете страни подписаха споразумение през 2006 г., припомня агенция РИА Новости.
„Готови сме да изпълним нашите задължения, ако България изпълни своите,” каза още Кириенко. Той подчерта, че руската държавна корпорация не е получавала политическо решение на българските власти по въпроса и добави, че колкото по-бързо се вземе каквото и да е решение, което внесе яснота в ситуацията – толкова по-добре.
Москва губи търпение
„Ако решат да строим – ще строим. Ако българското правителство прецени, че не му е необходима ядрена централа, за нас това няма да е голям проблем. Миналата година увеличихме двукратно броя на договорите си и затова има къде да си хвърлим силите,” заяви ръководителят на „Росатом”.
Според Кириенко в момента българите правят всеки месец изявления, които често си противоречат и Русия малко се е уморила от „безкрайно променящата се позиция на българската страна”. Шефът на „Росатом” припомни, че руската страна е спечелила конкурсна процедура и е поела задължения, които определят каква централа, за какви пари и при какви условия може да бъде построена. Сергей Кириенко спомена и за готовността на Москва да осигури част от инвестициите за оборудване на АЕЦ „Белене”.
Директорът на „Росатом” съобщи, че оборудването за реактора на новата централа е готово и добави, че България не плаща навреме за него, като подчерта, че свършената работа трябва да се заплати.
Конкурсът за довършването на АЕЦ „Белене” беше обявен през 2005 г. и бе спечелен от руската компания „Атомстройекспорт”. РИА Новости припомня, че споразумението за довършване на централата беше подписано на 29 ноември 2006 г., а на следващата година беше потвърдено, че руският проект отговаря на европейските изисквания. Договорът за оборудването на централата бе подписан на 18 ноември 2008 г.
България умува в последния момент
Дни преди крайния срок за българското решение е ясно само, че чисто българо-руски проект няма да се реализира. Тази позиция бе огласена както от премиера Бойко Борисов, така и от новия икономически министър Делян Добрев. Наследникът на Трайчо Трайков конкретизира, че АЕЦ „Белене” няма да се строи, ако проектът не е икономически изгоден и ако не се намери друг чужд инвеститор. Министърът в оставка допусна, че крайният срок ще бъде удължен.
Британската банка HSBC, наета от правителството за консултант, се очаква да е готова до месец с оценката за икономическата целесъобразност на втората българска централа. Основен момент в нея трябва да бъде прогнозата за търсенето на електроенергия в региона. Друг решаващ фактор е цената на произвеждания ток. По думите на Добрев, ако тя не е конкурентна, проектът е лишен от смисъл.
Заговори се и за референдум по въпроса, но стана ясно, че въпросът не може да бъде формулиран конкретно за бъдещето на АЕЦ „Белене”, а трябва да е поставен принципно – „за” или „против” новите енергийни мощности изобщо.
Една от идеите предвижда готовият реактор за първи енергоблок в Белене да бъде монтиран като седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това решение обаче не дава отговор на въпроса за вложените вече милиони в площадката на АЕЦ „Белене”. Не е ясно и колко ще отнеме изготвянето на документацията за нов блок в Козлодуй.
Днес червената опозиция обвини правителството, че няма позиция за това дали новата централа ще се строи. Пред журналисти в Пловдив лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че АЕЦ „Белене” е проект, който е изключително важен за България. Той припомни за спрения през зимата износ и за предстоящото закриване на някои български мощности, които не отговарят на европейските екологични изисквания. Станишев е уверен, че проектът е икономически изгоден за България. Той обвини правителството за загубите от отлагането на решението и отбеляза, че важен въпрос е дали АЕЦ „Белене” ще остане български проект или държавата ще има миноритарен дял.
