След среща в Москва: Русия ще помага на Сърбия да се справи с "цветната революция"

Най-близкият сътрудник на сръбския президент Александър Вучич, вицепремиерът Александър Вулин и секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу обявиха намерението си да засилят диалога между двете страни, за да се противопоставят на всяка „цветна революция“.

Според официалното съобщение, което бе разпространено след срещата им Москва на 18 февруари, сръбското правителство уверява, че Русия е изразила желанието си да продължи да подкрепя „братския народ“ на Сърбия в „поддържането на стабилността“. В комюникето се подчертава също така категоричното отхвърляне на всякаква „външна намеса“ във вътрешните работи на суверенни държави.

Изявленията на сръбските и руските официални лица относно „цветните революции“ идват в момент, когато Сърбия е разтърсена от масови демонстрации. Над три месеца демонстрантите настояват да се потърси отговорност за смъртта на петнадесет души при срутването на бетонния навес на железопътната гара в Нови Сад. На 15 февруари сръбският президент Александър Вучич вече говори за опит за „цветна революция“, обвинявайки неидентифицирани центрове на властта, че са инвестирали три милиарда евро в опит да свалят управлението.

След срещата между Александър Вулин и Сергей Шойгу двете страни се споразумяха да продължат обмена на мнения чрез Съвета за сигурност на Руската федерация с цел укрепване на „традиционните и приятелски“ връзки между Сърбия и Русия.

Ден по-рано сръбският външен министър Марко Джурич се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Москва, припомня Ради Свободна Европа. Лавров осъди намесата на чужди, предимно западни, държави във вътрешнополитическите работи на Сърбия. На 17 февруари Сергей Лавров даде да се разбере, че Русия отхвърля тази практика и призова за стриктно спазване на принципа на ненамеса, особено от страна на западните държави.

Протестите в Сърбия продължават, студенти организират 15-часова блокада

Над три месеца продължава гражданското недоволство в страната

В отговор на тази среща Европейският съюз, който странно пази мълчание от началото на кризата в Сърбия, реагира. На 17 февруари говорител на Европейската комисия заяви, че Сърбия като страна кандидатка трябва да избягва „всякакви действия или декларации, които противоречат на външната политика на Съюза“.