Русия губи месечно в Украйна 6000 военни повече, отколкото успява да привлече

Русия губи около 6000 военнослужещи повече на месец в Украйна, отколкото успява да привлече, заявиха западни представители, цитирани от The Guardian.

Москва все още набира нови бойци с високи темпове - по приблизително 1000 души дневно, но през последните два месеца дори това не е било достатъчно, за да компенсира загиналите и ранените.

„Смятаме, че разликата между броя на хората, които Русия губи заради жертви, и броя на тези, които успява да набере, в момента е около 6000 души месечно“, заяви западен представител.

„Отговорът на Путин беше да ескалира още повече и да насочи ударите си към цивилната инфраструктура и цивилното население в Украйна, като от началото на юли са изстреляни над 360 ракети и се използва недостигът на средства за защита срещу балистични ракети в Киев. Ясно е, че Москва възнамерява да се опита да пречупи украинския морал, като унищожи енергийната инфраструктура през тази зима.“

Подобни тактики се прилагат отчасти заради ограничените възможности на Путин да компенсира огромните загуби на бойното поле чрез нова мобилизация.

Нова мобилизация крие политически и икономически рискове

Западните представители смятат, че нова мобилизация би била сериозен политически и икономически риск. При последната подобна мярка през есента на 2022 г. около един милион руснаци, много от които висококвалифицирани, са напуснали страната, като по-малко от половината са се завърнали.

Не е ясно и дали руската армия би могла да поеме няколкостотин хиляди нови военнослужещи, които биха били привлечени при нова мобилизация, предвид недостига на оборудване и офицери.

Украйна многократно е атакувала руски обекти, свързани с петролната индустрия, което доведе до недостиг на гориво. Киев обаче продължава да настоява съюзниците му да окажат по-голяма помощ както с ракети за нанасяне на удари, така и със системи за противовъздушна отбрана.

Великобритания увеличава подкрепата си за Украйна

Анди Бърнам посети Киев по време на първата си визита в чужбина като министър-председател на Великобритания тази седмица. Той заяви пред Володимир Зеленски, че страната ще предостави на Украйна информация, която досега е била класифицирана, относно компонентите, произведени във Великобритания, за далекобойни крилати ракети.

Бърнам също призова международната общност да направи повече за защитата на Украйна от руските атаки, особено чрез предоставяне на повече произведени в САЩ ракети-прехващачи за системите „Пейтриът“. Очаква се той да изложи тази позиция на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през следващия месец.

Москва заплашва с ответни действия

В отговор Русия отправи многократни заплахи за ответни действия, включително за възможни атаки срещу британски военни цели както в Украйна, така и извън страната.

Западните представители заявиха, че макар заплахата от страна на Русия да остава напълно реална, ситуацията не се е променила и оценката им е, че „Путин категорично иска да избегне пряк сблъсък с НАТО“.

„Наблюдаваме продължаване на враждебната реторика и различни обвинения срещу Великобритания. Това напълно съответства на дългогодишната руска военна доктрина - използване на реториката както за експлоатиране на страховете на противниците, така и за оказване на влияние върху вземането на решения. Така че това не е ново явление“, заяви един от представителите.

Според официалните лица Русия все още има възможност да атакува Великобритания чрез кибератаки или физически нападения срещу цивилни цели, извършени от нейни посредници - например срещу фабрики или складове.

Миналата година шестима мъже бяха осъдени на затвор за участието си в атака, поръчана от Русия, срещу склад в източен Лондон, в който се съхраняваше помощ за Украйна.

Представителите обаче заявиха, че оценката им е, че Путин ще ограничава подобни действия, за да избегне по-пряк конфликт с НАТО.

Путин залага на война на изтощение

Според западните представители основната цел на Путин в Украйна е да продължи войната на изтощение с надеждата, че подкрепата на съюзниците на Киев постепенно ще отслабне, особено ако правителствата бъдат разколебани от обществената тревога заради руските заплахи.

Според един от представителите подобни заплахи трябва да бъдат разглеждани като опити за създаване на „разделена и по-уязвима Европа“.

Друг заяви: „Важно е да се има предвид, че това не е нещо ново. През последните години Русия многократно е използвала заплахата от възможна употреба на ядрени оръжия, за да се опита да ни изплаши и да ни накара да прекратим подкрепата си за Украйна.“