Избирателната активност на референдума за отстраняването на президента Траян Бъсеску е била 45,92% към 23 часа, когато затвориха избирателните секции в Румъния. Това обяви председателят на Централната избирателна комисия в северната ни съседка Габриела Богасиу. Това означава, че Бъсеску ще запази поста си и ще довърши президентския мандат.
За да бъде валиден резултатът от допитването беше необходимо участието на 50% плюс един от имащите право на глас румънци или 9 154 307 от общо 18 308 612 регистрирани гласоподаватели.
След като електоралният орган обяви избирателната активност и резултатите от вота, Конституционният съд на Румъния е следващият орган, който може да се произнесе по валидността на референдума.
„Румънците отхвърлиха преврата, воден от Понта и Антонеску,” каза Бъсеску след края на изборния ден и благодари на онези, които са преодолели гнева си от антикризисните мерки. „Те разбраха, че днешният референдум беше не само за Бъсеску, а за Европа,” посочи отстраненият с процедура за импийчмънт държавен глава и изказа благодарност на „всички, които хвърлиха сили да обяснят какво се случи в парламента”.
„Пламъкът на демокрацията продължава да грее”, каза още Бъсеску. Попитан дали е сигурен в успеха си, той отговори: „Никога не греша”.
Временно изпълняващият длъжността президент Крин Антонеску заяви, че какъвто и да е изходът от референдума, румънците са показали, че са свободни граждани и никой не може да се съмнява в техния демократичен дух. „Мисля, че ако европейските ни партньори имаха някакви съмнения в нас, те вече нямат оправдание”. Помолен да коментира предварителните съобщения за участието и резултата от гласуването, Антонеску каза, че ще изчака окончателните данни в понеделник, но отбеляза, че решението на Конституционния съд за референдума ще бъде зачетено от левоцентристкото мнозинство.
Гласуването в северната ни съседка приключи в 23 часа. Обявената от избирателната комисия активност е под 50% и не надхвърля границата от половината от електората, за да бъде потвърдено отстраняването на президента Бъсеску от власт. Участието на гласоподавателите беше по-слабо в сравнение с предишни избори.
Данните от проведените екзит-пол проучвания показват, че между 84 и 87% от участвалите в референдума са подкрепили импийчмънта на държавния глава. Гласувалите в подкрепа на Бъсеску, съответно с „не” на въпроса за отстраняването, са между 13 и 16% в отделните анкети.
От Централната избирателна комисия в Букурещ обявиха също, че данните им за активността се базират на резултатите от 2 889 избирателни секции и статистическата грешка е в рамките на 3 процентни пункта. Повече избиратели са гласували в провинцията (51,61%), отколкото в градовете (41,76%). Избирателната активност сред жителите на столицата Букурещ е била 40,04%.
Политика, каквато я умеят само Балканите
Решението за отстраняването на Бъсеску беше взето от лявоцентристкото мнозинство в парламента в началото на юли. Провеждането на референдум се изискваше от румънската конституция. До тук се стигна след покачване на напрежението между правителството на премиера Виктор Понта и държавния глава. Социаллибералният съюз на Понта упрекна Бъсеску в системно превишаване на правомощия, президентът отговори с обвинения в корупция. Конфликтът прерасна в личен политически сблъсък между двамата държавници.
Евроатлантическите партньори на Румъния реагираха негативно на развихрилата се буря по върховете на властта в Букурещ. САЩ изразиха тревога от политическата ситуация в страната, а Европа се намръщи заради отстраняването на Бъсеску. Брюксел дори настоя пред премиера Виктор Понта да гарантира равновесието на властите в северната ни съседка. В комшийския политически водовъртеж се гмурна и лидерът на българските и европейските социалисти Сергей Станишев, който заяви подкрепа за намеренията на румънското правителство да свика референдум за политическото бъдеще на отстранения от пост румънски президент.
Между другото това е вторият импийчмънт и съответно референдум за политическата съдба на Бъсеску. За първи път той бе отстранен от власт през април 2007 г., а на референдума през май едва една четвърт от избирателите подкрепиха отстраняването му. Така, без да се брои кметския му мандат в Букурещ, излиза, че румънците са гласували четири пъти за президента Траян Бъсеску.
От капитан на кораб до кормчия на цяла държава
Нищо в ранните години не подсказва бурната политическа кариера на Траян Бъсеску. Роден край Констанца на румънското Черноморие, бъдещият държавен глава завършва Военноморското училище и започва работа като палубен офицер в „Навром”, държавната компания за корабоплаване. Издига се до капитан на петролен танкер, между другото най-големият в румънския търговски флот, а през 1989 г. оглавява представителството на „Навром” в Белгия.
Съмненията за връзки с бившия комунистически режим го следват през целия му път до върха на държавното управление след падането на тоталитарната система. Обяснява членството си в комунистическата партия и контактите със „Секуритате” с желанието си да израства професионално.
раян Бъсеску се включва в политиката още в зората на революцията от ‘89-та година, когато става член на Фронта за национално спасение. От 1991 г. е министър на транспорта в две правителства, а през 1992 г. е избран за член на долната камара на румънския парламент. Междувременно се присъединява към Демократическата партия на Петре Роман след разкола във ФНС. Преизбран е за депутат в Камарата на представителите през 1996 г., а от ноември същата година отново е транспортен министър, като се задържа на поста в три дясноцентристки правителства до лятото на 2000 г.
Първият скандал за бъдещия президент се заформя около приватизацията на румънския търговски флот. В Румъния се съмняват, че корабите са продадени на много по-ниски от възможното цени. Разследването на аферата спира и се подновява през годините изглежда повече от политически съображения в ущърб или в полза на Бъсеску, като досега не е доказано негово нарушение на закона.
През 2000 г. Траян Бъсеску печели кметските избори в Букурещ. Сред успехите си като градоначалник на румънската столица изтъква намаляването на популацията на бездомните кучета, подобряването на електропреносната система, водоснабдяването и транспорта. Кметският му мандат е белязан с множество конфликти с контролираната от социалдемократите изпълнителна власт, която прави опити да ограничи правомощията му. От кметските години на Бъсеску води началото си и друг скандал за имот в центъра на Букурещ с площ 370 кв. метра, който купил за скромните 19 хил. долара.
През 2001 г. Бъсеску е избран за председател на Демократическата партия, по онова време със социалдемократическа ориентация. Сформираната през 2003 г. коалиция с Националлибералната партия - Алианс на справедливостта и истината - застъпва все по-центристки идеи. През 2004 година Траян Бъсеску е издигнат за кандидат-президент и след като изостава със 7% на първия тур, печели балотажа с малко над 51% от гласовете с антикомунистическа риторика и обещания за борба с корупцията. Следва мандат, изпълнен с опити за реформи, борба с корупцията по високите етажи на властта във вътрешната политика и фокус върху приемането на Румъния в ЕС и укрепване на стратегическото партньорство със САЩ във външната.
