Румънският премиер Виктор Понта оцеля при вот на недоверие в парламента, предаде Ройтерс. Това е първото му голямо изпитание, откакто стана първият в страната действащ премиер, който застава пред съда по обвинения за корупция.
Депутатите от трите партии в управляващата коалиция на Понта гласуваха с „въздържал се” и така не се събраха 275-те гласа, необходими за свалянето на премиера от власт.
За отстраняването му гласуваха 207 парламентаристи, а 8 бяха против. Опозицията в лицето на либералите се надяваше да привлече отцепници от управляващите за свалянето на Понта, но това не се случи.
Понта на няколко пъти отхвърли призивите да подаде оставка и обеща да изкара докрай мандата си, който изтича в края на 2016-а година. Провалът на вота на недоверие означава, че сега Понта е свободен да реализира програмата си за намаляване на данъците и вдигане на заплатите в публичния сектор, отбелязва Ройтерс.
Понта отрича обвиненията за пране на пари, данъчни измами и фалшифициране на документи от периода 2007-2011 година, когато е работил като адвокат.
След гласуването в парламента Понта заяви, че подкрепя сключването на ново предпазно споразумение с МВФ, но ще се консултира и с другите политически партии, предаде Ройтерс.
"Ново споразумение с МВФ, ново предпазно споразумение ще трябва да бъде обсъдено с всички политически партии", заяви Понта.
"Ако питате мен, бих казал, че едно споразумение с международните институции би било по-скоро добро за Румъния", посочи той.
По-рано днес министърът на финансите Еуджен Теодорович заяви, че Букурещ ще помоли МВФ за ново споразумение за помощ тази година. "Несъмнено ще помолим официално МВФ тази година да започнем преговори за ново кредитно споразумение", каза Теодорович. "Споразумение с МВФ може да има без участието на ЕК, това са различни споразумения", добави той.
Румънската икономика е поддържана от серия кредитни споразумения от МВФ и ЕК от края на 2009 г. и последното споразумение изтече през септември, отбелязва Ройтерс.
Той също така посочи, че бюджетният дефицит през 2016 г. се планира да бъде 2,1 процента от БВП, ако планираните увеличения на заплатите в обществения сектор не бъдат отчетени. В случай че бъдат отчетени, дефицитът все още ще бъде под 3 процента.
