И през 2018 г. България остава 111-та по свобода на словото в света, става ясно от годишния доклад на „репортери без граници”. Макар този път нашата страна да не отбелязва спад (за сравнение, през 2013 г. е била на 87-мо място), резултатът продължава да е най-лошият за целия Европейски съюз и е съпроводен с изключително остри коментари за обществено-политическата ситуация у нас.
„Човек би очаквал подобрение в свободата на медиите през 2018 г., тъй като България пое председателството на Съвета на ЕС през първото полугодие. Всъщност, обаче, стана обратното”, коментират авторите на доклада. Според тях заплахите срещу репортери са станали толкова много в последните месеци, че „журналистиката вече е опасна професия в България”.
Обърнато е сериозно внимание на убийството на тв журналистката Виктория Маринова (за което до момента публично известните данни насочват към чисто криминален случай – б.р.) и „очевидния опит на властите да прикрият обстоятелствата около него, като провалят разследването”. Така случаят е нареден до убийствата на разследващи журналисти в Малта и Словакия.
„Репортери без граници” заявяват в доклада си, че са широко разпространени практиките на корупция и търговия с влияние с участието на медии, политици и олигарси. Като пример е даден „Делян Пеевски, който на пръв поглед притежава два вестника („Телеграф” и „Монитор”), но също така и телевизия (Канал 3), новинарски сайтове и голяма част от дистрибуцията на печатни медии”.
Отбелязва се също, че правителството „подкупва” медии с пари по европрограмите с цел по-благоприятно отразяване или даже спиране на проблемни истории в зародиш.
В същото време се посочва и че „съдебният тормоз срещу независими медии като групата „Икономедия” се е увеличил”.
Проблеми в цяла Европа
Най-свободни са медиите в Норвегия, Финландия и Швеция. Само в 24 процента от проучените 180 държави и територии ситуацията със свободата на печата е "добра" или "по-скоро добра", в сравнение с 26 процента през 2018 г.
Според „Репортери без граници” свободата на словото отстъпва на Стария континент през последните години, като това върви паралелно на друг процес – ерозия на институциите, причинена от все по-авторитарни правителства.
Проследени са ред конкретни сюжети, включително използване на новата европейска директива за личните данни от страна на властите при опит да притиснат журналисти да разкрият източниците си в съседна Румъния.
Докато журналисти са бити, съдени, тормозени или се налага да живеят под полицейска закрила заради заплахи от престъпни кръгове, политици на все повече места залагат на реторика, пряко насочена срещу медиите – френският популист Меланшон твърди, че е „оправдано да мразиш журналистите”, в Унгария на някои телевизии е забранено да задават въпроси на пресконференции, в Хърватия държавната телевизия е завела десетки дела срещу други медии и журналисти.
