България е на 111-о място, след Македония и Боливия, в класацията за свободата на печата в света за 2018 г., констатира неправителствената организация „Репортери без граници“ в годишен доклад, публикуван днес.
В доклада се посочва, че България продължава да пада в индекса и е на най-ниска позиция от всеки друг член на ЕС.
Въпреки че в момента България председателства ЕС, по свобода на словото падаме в класацията с две места надолу в сравнение с миналата година.
Къде сме ние в сравнение с нашите съседи?
Румъния е чувствително по-напред в класацията по свобода на словото и се нарежда на 44 място, Гърция е на 74-то, изпреварва ни и Македония, която заема позицията на България от миналата година и вече е на 109-о място. В Турция има проблем със свободата на медиите и тя е почти в дъното – 157 място.
Класацията включва общо 180 държави.
В 21 от тях ситуацията е определена като "много сериозна". Това са Ирак, Близкия изток, Египет и Китай. Оцветени са в черно на картата. Северна Корея е на последното 180-о място в класацията.
Според "Репортери без граници" България продължава да губи позиции и вече е на последно място в Европейския съюз по свобода на медиите, като се представя дори по-зле от страните от Западните Балкани, някои от които са кандидати за общността.
В специално интервю за bTV изпълнителният директор на неправителствената организация – Кристиан Мир, коментира, че основата причина за това е корупцията.
„Обвързаността между медии, олигарси и политици масово се наблюдават в България. Най-добрият пример за това е случаят с депутата Делян Пеевски, който притежава 80% от пресата в България”, каза Кристиан Мир.
И още според „Репортери без граници” – насочването на държавни средства към отделни медии е непрозрачно и така те се подкупват, за да показват управляващите в положителна светлина или да скриват наболели обществени проблеми.
„Друга причина за изпадането на България в класацията са наденията и заплахите срещу журналисти. Отчита се известно увеличение и в този аспект”, допълни Кристиан Мир.
В глобален план организацията отчита, че омразата към журналистите по целия свят нараства, а това е заплаха за демокрациите. Съединените щати също слизат надолу – до 45-о място.
Депутати от Европейския парламент определиха доклада като притеснителен за Европа и призоваха Европейската комисия да проведе разговори със страните членки, които са с негативен рейтинг. 
Словото на омразата и нападенията срещу журналисти вече не са привилегия само на авторитарните държави, се отбелязва в доклада.
Четири от най-големите регистрирани спадове са в европейски държави. Чехия, където президентът Милош Земан отиде на пресконференция с автомат „Калашников“ с надпис „за журналисти“, е слязла с 11 места на 34-о място. Словакия, където бившият министър-председател Роберт Фицо се отнасяше с журналистите като с „мръсни антисловашки проститутки“ и „прости и глупави хиени“, пада с 10 места до 27-о. Малта, където разследваща корупцията журналистка беше убита, пада с 18 места до 65-о. Сърбия слиза с 10 места на 77-о място.
При управлението на Доналд Тръмп САЩ - страна, в която първата поправка на конституцията за свободата на словото е свещена, губи две позиции и се нарежда на 45-о място. Президентът Тръмп смята журналистите за „врагове на народа“ – квалификация, приписвана на Сталин, посочват от РБГ, цитирани от АФП.
„Класацията за съжаление отразява феномена на засилващо се изразяване на омраза срещу журналисти в редица държави и отприщването на тази омраза е наистина опасно“, обобщава Кристоф Дьолоар – генерален секретар на неправителствената организация.
Защо е така?
Друга причина за изпадането на България в класацията са наденията и заплахите срещу журналисти. Отчита се известно увеличение и в този аспект.
Един от примерите - главният редактор на врачанския сайт "Зов нюз" Мария Димитрова. Журналистката прави разследване заедно със сайта "Биволъ" за международен наркотрафик и имотни измами. Тогава започват и заплахите срещу Мария и собственика на "Зов нюз".
"Дори не си представях, че ситуацията в България е толкова е извратена, че журналистите буквално са принудени да вършат работата си под натиск и затова мисля, че това 111 място ни подарено, мисля, че сме и по-надолу в тази класация", коментира Димитрова.
Индексът по свобода на словото се определя от специална методология, в която журналисти, медийни експерти и юристи от 180 страни от цял свят отговарят на 87 въпроса за плурализма, медийна независимост, цензурата.
"Лошата новина, че усещането за свобода на словото остава доста лоша сред професионалистите", отбелязва Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти - България.
