Всеки ден от годината поне за пет минути над Охрид грее слънце, ако се доверим на старо поверие, което местните помнят. Както са убедени, че покровителите на града - славянските първоучители Кирил и Методий, свети Климент и Наум - пазят Лихнида от беди.

Охрид е столица на Първото българско царство между 992 – 1018 година. И всеки, който не допуска да му влияят исторически кривици, не би оспорил значението на това пълно с гостоприемни хора градче, което то има за общата (ни) история… С македонските люде.

Топос на паметта, знанието и идентичността, Охрид и околията посрещат хиляди поклонници от целия свят, защото благословен е оня град, който пази реликви на светии.

Жени и деца, стари и млади полагат глави над гроба на свети Наум, за да чуят как бие сърцето на един Чудотворец, пред който се кръстят доземи и се молят за изцеление, за благоволение. Молят се и се кръстят, кръстят се и молят, докато слушат как, ĸoгaтo cвeтeцът пoчинaл и ce явил пpeд Гocпoдa, пopaди гoлямoтo мy дoбpoтвopcтвo, нaпpaвeнo нa зeмятa, тpябвaлo дa мy нaмepят дocтoйнo мяcтo в Рая.

Тогава сам християнският бог му показал мястото на бъдещия манастир и му рекъл: “Toвa e твoят Рaй, ти щe бъдeш винaги тaм!“ И тъй Наум сам помолил Борис Михаил Покръстител да му съдейства за вдигането на храм на южния бряг на Охридското езеро - сред най-чудната природа на Балканите.

И свети Наум, и свети Климент сами подготвят местата за своя вечен покой. А днес, когато с благословията на Охридската архиепископия и съдействието на генералното ни консулство в Битоля, нашият екип успя да ви покаже мощите на тези най-първи сред равни ученици на солунските братя, откриваме колко стар е всъщност култът към светиите, разпространили светинята - словото.

Климент основава Охридската книжовна школа, където за седем години (от 886 до 893 г.) обучава на глаголицата на 3500 ученици, съдейки от данните, които ни оставя Теофилакт Охридски. Историческата книжнина нарича усилията на Климент “забележително постижение”, което е без аналог в средновековния свят, а след него гръцкото духовенство в района е изтласкано от добре подготвени местни българи.

Подобно на Наум, и Климент вдига манастир, като отново подадената ръка за делото идва от стара столица Плиска. Така Охрид се превръща в духовен център, който гради българската християнска традиция на Балканите.

Днес отвъд опитите за превръщане на миналото в способ за лечение или разкървяване на политически язви, отправям молба към вас, уважаеми читатели, за нещо дребно. Когато дойдете за първи или се върнете за пореден път в Охрид, погледнете този величав град през делата на светиите Климент и Наум и си задайте въпроса не е ли това всъщност нашият си, Балкански Йерусалим - толкова обичан и толкова раздиран от страхове и предразсъдъци?!