Прахът е сред най-неприятните предизвикателства за космическите агенции, които се надяват да изградят лагери на Луната. Той разрушава скафандрите, задръства машините, пречи на научните инструменти и затруднява придвижването.

Сега учените предлагат потенциално решение - лунният прах може да бъде разтопен с помощта на гигантска лещи, за да се създадат здрави пътища и площадки за кацане, коментира Scientific Reports.

"Може да си помислите: "Улици на Луната, кому е нужно това?", казва професор Йенс Гюнстер от Федералния институт за изследване и изпитване на материали в Берлин и съавтор на доклад за възможното решение.

"Икономически жизнеспособна": До 2030 г. учени ще живеят и работят в бази на Луната (СНИМКИ)

Разработиха горивни клетки, които да поддържат живота върху земния спътник

"Но в действителност това е един вид угнетяващо търсене в началото. Това е много насипен материал, няма атмосфера, гравитацията е слаба, така че прахът попада навсякъде. Той замърсява не само вашето оборудване, но и това на други държави. Никой не би бил щастлив да бъде покрит с прах от друга ракета", коментира Йенс Гюнстер.

Прахът е попречил на предишни мисии. Космическият кораб Surveyor 3 е бил повреден от прах при кацането на Apollo 12. Преодоляването на това предизвикателство е приоритет за НАСА, която има за цел да създаде постоянен лунен аванпост. Транспортирането на строителни материали до Луната би било твърде скъпо, така че има нужда от нетрадиционни решения.

По-дълбок от Гранд Каньон: Вижте призрачни кадри на кратер край Южния полюс на Луната

Показани са и потенциалните места за кацане на Artemis III в региона

"Трябва да се използва това, което е там, а то е просто лунен прах", казва Гюнстер.

Той и колегите му експериментират с финозърнест материал, наречен EAC-1A, разработен от Европейската космическа агенция като заместител на лунната почва.

Те използваха лазерен лъч с диаметър 50 мм, за да нагреят праха до около 1600 °C и да го разтопят. Те бавно очертаха огънати триъгълни форми, всяка с диаметър около 25 см, които могат да бъдат свързани помежду си, за да се създадат твърди повърхности на големи площи от лунната почва, които да служат за бъдещи пътища и площадки за кацане.

Процесът не е бърз. Изработването на всяка малка геометрична единица отнема около час, което означава, че за създаването на място за кацане с размери 10x10 м ще са необходими около 100 дни.

След успешното кацане на Луната: Индия стартира първата си мисия за наблюдение на Слънцето

Мисията ще измине 1,5 милиона км от Земята, което ще отнеме 4 месеца

За да се възпроизведе този подход на Луната, авторите изчисляват, че от Земята ще трябва да се транспортира леща с площ приблизително 2,37 кв. м, която да действа като концентратор на слънчева светлина, замествайки лазера. Лещата може да бъде изработена от полимерно фолио, което да се навива на руло, за да се улесни транспортирането ѝ.

Но прахът ще бъде проблем и за самата леща.

"Когато се натрупа прах по лещата, тя рано или късно няма да функционира повече", казва Гюнстер, като добавя, че вибрираща леща може да помогне за намаляване на този проблем.