На 11 септември преди 20 години подполковник Джери Кицхабър празнува своя рожден ден. Малко след 9 ч. сутринта, когато е пристигнал на работното си място в Пентагона, получава обаждане от жена си, че самолет се е врязал в кулите близнаци на Световния търговски център.

„Отговорих й, аз съм в Пентагона, няма какво да ми се случи тук! За съжаление, обаче,  това се оказа, че не е така, защото точно в този момент, се обърнах, изправих се, погледнах през прозореца и видях как самолетът се разби в сградата“, спомня си Кицбахър. 

Самолетът се разбива в коридора между кабинета на Кицхабър и генерала, на когото е подчинен. Обаждането от съпругата му се оказва животоспасяващо - той закъснява за срещата с началника си.

„Ако жена ми не ми се беше обадила, аз щях да съм в офиса на генерала или по път за него, в коридора... За късмет, генералът в този момент беше в друга страна на стаята. Той оцеля по чудо, както и хората от неговия офис. Но двама служители от съседния офис загинаха. Това, което няма да забравя са хората, които бяха ранени. Беше ужасно“, разказва Кицбахър.

Снимка: btvnovinite.bg

При атаката загиват всички 64 души на борда, включително петимата терористи и още 125 служители на Пентагона.

„Чувствам се късметлия, щастлив съм, но и същевременно много тъжен заради многото прекрасни хора, които днес не са сред нас“, казва Джери.

Животът му се променя. А следващите 20 години отдава на каузата на войната в Афганистан.

„Заслужаваше ли си войната в Афганистан? Не знам някоя война да си заслужава, но ако не защитиш себе си, хората ще се възползват от теб, затова не можеш да си слаб“, смята Кицбахър.

На първата годишнина от атаката на Пентагона, получава специална значка от президента Джордж Буш, която оттогава носи всеки ден на ревера на сакото си.

„Нося я в памет на всички онези, които не оцеляха и да ми напомня, че това е причината, поради която аз все още съм жив.  За мен това е лош спомен, но в същото време, това, че оцелях и продължавам да живея 20 години по-късно, наслаждавам се на живота си със семейството ми, това е безценно“, казва военният.