Изненадващо решение на Великобритания да се отдели от ЕС, неочакван от социолозите резултат на изборите в САЩ, опит за преврат в Турция и засилена опасност от тероризъм. Какво още беляза годината в международен план?

На първо място, тероризмът не пожали Европа.

Този път удари в самото сърце на Стария континент – Белгия, Франция и Германия. За разлика от предишните години този път разтърси статуквото в целия свят и доведе до неочаквани политически обрати.

Екстремистите приложиха нова варварска рецепта:  патентоваха сценария, в който камион минава през тълпа празнуващи. Случи се първо през юли – на националния празник на Франция, а после – в навечерието на Коледа в Германия.

Ислямисти извършиха и още над десет атентата, повечето по метода на т.нар. „нискобюджетен тероризъм”, практикуван често от атентатори единаци.

Много от кандидат терористите не са чели Корана и даже не са стъпвали в джамия. Те се радикализират пред компютъра вкъщи или в затвора.

Изборите в САЩ изненадаха света

След 20 дни Доналд Тръмп полага клетва като 45-ия президент на САЩ. Това стана факт, въпреки че кандидатът на демократите Хилари Клинтън спечели прекия вот с преднина от 2,9 млн. бюлетини. Благодарение на непряката избирателна система републиканецът Тръмп получи цели 306 електорални гласа при необходими 270.

Така Хилари Клинтън не успя да стане първата жена на поста, а Тръмп беше обявен за „личност на годината” от списание „Тайм”. Мнозина видяха доза ирония в корицата, на която четем и заглавието: „Доналд Тръмп – президентът на Разединените американски щати”.

Стрелбите в САЩ

Нерешен остана един от най-спорните въпроси в Америка: за свободния достъп до огнестрелно оръжие. През юни САЩ преживяха най-кървавата атака на американска територия през този век.

Зареден с омраза и с боен автомат нападател нахлу в гей клуб в Орландо и разстреля 49 души. Расова омраза мотивира месец по-късно още друг самотен снайперист, който засипа с дъжд от куршуми униформените, охраняващи протест против полицейското насилие.

Войната в Сирия

Пет години и 9 месеца – толкова продължава войната в Сирия. Война без победител, в която има само жертви. Броят им се изчислява на между 250 и 400 хил. В резултат на конфликта има и около 4 млн. бежанци зад граница.

Трагичен символ на войната в Сирия се превърна малкото момченце Омран. Извадено ранено, но живо изпод развалините, в линейката детето дори нямаше сили да плаче. Ден по-късно малкото му братче почина от раните си.

В края на годината след дълга и мъчителна за жителите обсада, силите на режима превзеха изцяло процъфтяващата някога икономическа столица на страната – Алепо.

Сирия ще посрещне 2017 г. с ново примирие. Режимът и умерената опозиция спират огъня и започват преговори за бъдещето на страната. Примирието обаче не включва „Ислямска държава” и фронта „Ан Нусра” и може отново да се окаже пореден епизод в една нестихваща война.

И Турция на бойното поле

На бойното поле се изправи и Турция, като най-смъртоносният ѝ враг се оказа тероризмът. Тази година имаше 17 жестоки нападения в столицата Анкара, Истанбул, Бурса и други големи градове. Извършителите – „Ислямска държава” и екстремистите от Кюрдската работническа партия (ПКК).

Кулминацията на насилието в Турция обаче не беше атентат, а опит за преврат.

Изтребители и хеликоптери окупираха небето над Анкара. В Истанбул танкове блокираха мостовете на Босфора. Президентът Ердоган действа нестандартно и се обърна към нацията по интернет.

„Това е малка част отцепници от турската армия. Никога няма да оставим нашата държава на тези метежници”, каза той. След призива му хиляди излязоха на площадите.

Имаше жертви, но метежът беше осуетен.

Анкара обвини за пуча проповедника Фетхулах Гюлен и поиска екстрадицията му от САЩ, където живее той.

Опитът за преврат промени завинаги живота на над 100 души – журналисти, съдии, лекари, полицаи, прокурори и военни, уволнени и дори арестувани по подозрение за връзки с ФЕТО – организацията на Гюлен.

Някои от тях пробваха бягство по пътя на нелегалните мигранти през България. Властите ни моментално връщаха на Анкара всеки заловен, въпреки критиките.

След преврата Турция все по-решително се намеси в Сирия. При това провеждаше операции и с международната коалиция, водена от САЩ, и с Русия.

Започналото затопляне на отношенията между Анкара и Москва претърпя криза дни преди Коледа заради разстрела на руския посланик Андрей Карлов.

През годината пък турският президент направи обезпокоителни изказвания, като включи Варна и Кърджали в широките „граници на турската душа”.

Ердоган по-късно уточни, че Турция зачита географските граници, но много пъти заплаши Европа, че Анкара ще отприщи мигрантската вълна към Стария континент.

Брекзит

Великобритания избра да напусне Европейския съюз.

При рекордна избирателна активност от 72% почти 52% от британците се обявиха за излизане от ЕС, а 48% бяха за оставане. Разликата се равнява на 1 млн. гласа.

Шотландците обаче категорично гласуваха за оставане в ЕС и сега в Единбург обмислят нов референдум за съдбата си в Обединеното кралство.

Популизмът шества из Европа

Вятърът на политическата промяна отвя най-влиятелните лидери в Америка и Европа.

Едно по едно познатите лицата изчезнаха от общата снимка на Г-7. Единствено Ангела Меркел засега остава на поста си, но и в Германия десните популисти са във възход.

През тази година унгарският премиер Виктор Орбан отказа да приеме квотата от 1300 бежанци и подложи въпроса на референдум. Мнозинството унгарци бойкотираха допитването, но Орбан не призна поражението си.

Месеци след като я заля бежанският поток, Австрия замалко да си избере крайнодесен президент. На решаващият балотаж обаче спечели проевропеецът Александър ван дер Белен.

През 2017 г. пък се очаква в Германия за първи път да бъдат избрани депутати от антимигрантската партия „Алтернатива за Германия”.

Във Франция лидерката на крайната десница Марин льо Пен яхна вълната на популизма и е сигурна за балотажа на президентските избори. В Холандия пък въпросът е дали ислямофобската „Партия на свободата” ще се завърне като трета политическа сила.

Природни бедствия и тежки катастрофи

Те не пожалиха света през годината: Македония, Гърция, Италия. Нова Зеландия, Русия.

Панамските документи

Един глобален скандал беляза 2016 г. Секретни документи, изтекли от адвокатска фирма в данъчния рай Панама, разкриха тайните сметки на стотици влиятелни личности и държавни лидери. Сред тях са 72-ма настоящи и бивши държавни ръководители.

В т.нар. „панамски документи” има и българска следа – те изкараха на светло 50 компании и 150 български граждани с авоари в страни, известни като „данъчен рай”.

In memoriam 2016

Световните медии нарекоха 2016-а „годината, в която музиката умря”. Причината – кончината на редица легендарни музиканти: Дейвид Бауи, Принс, Ленард Коен, Джорд Майкъл.

Литературата загуби писателя Умберто Еко, автор на култовите романи „Името на розата” и „Махалото на Фуко”. Отидоха си и италианският драматург, режисьор и композитор Дарио Фо, носител на Нобелова награда за литература; полският режисьор Анджей Вайда и американският писател и драматург Едуард Олби.

На 60-годишна възраст почина и актрисата Кари Фишър, изиграла принцеса Лея в култовата сага „Междузвездни войни”. По-рано си отиде и актьорът Кени Бейкър, пресъздал култовия робот R2D2.

2016 г. стана последна за бащата на Кубинската революция – Фидел Кастро, и един от основателите на държавата Израел – Шимон Перес.

Светът на спорта се раздели с две от най-големите си легенди – футболната звезда Йохан Кройф, който пръв спечели три пъти „Златната топка” и знаменития боксьор Мохамед Али.

Малкият Меси

Един образ пък трогна сърцата на зрителите по цял свят: малкият Муртаза от Афганистан, почитател на Лео Меси, който играе футбол, облечен в „тениска” от стара пазарска найлонова торбичка.

През февруари bTV ви запозна с малкия Месия и неговия баща в интервю от Кабул.

Месеци по-късно футболната звезда изпълни мечтата на момчето от Афганистан и се срещна лично с него.