71-годишният Владимир Путин започва официално петия си президентски мандат днес, 7 май. Церемонията в Кремъл по встъпването му в длъжност започна в 12 ч. местно време.
През 2020 г. Путин промени конституцията на страната, за да може да получи правото на два допълнителни 6-годишни мандата, което означава, че той може на теория да управлява до 2036 г., когато ще е на 84 години.
„Току-що положих президентска клетва. Текстът ѝ концентрира същността на висшата мисия на държавния глава – да защитава Русия и да служи на нашия народ. Разбирам, че това е огромна чест, отговорност и свещен дълг. Това определяше смисъла и съдържанието на моята работа през предходните години. Уверявам ви, че в бъдеще интересите и безопасността на народа на Русия за мен ще останат над всичко. Консолидираната воля на милиони хора е колосална сила, доказателство за нашата обща, твърда увереност, че сами и само ние ще определим съдбата на Русия в името на днешното и бъдещите поколения”, заяви след клетвата руският президент.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Германия, Полша, балтийските страни и още няколко западни държави няма да изпратят посланиците си на днешната церемония. Българският посланик Атанас Кръстин също няма да присъства „по лични причини“, посочват от Външното ни министерство. Единствено посланици на Франция, Унгария и Словакия се очаква да бъдат на церемонията.
„Ние не сме във война с Русия или руския народ и нямаме желание за смяна на режима в Москва“, каза в понеделник, 6 май, френският президент - Еманюел Макрон.
През последните месеци френско-руските отношения се влошиха, тъй като Париж увеличи подкрепата си за Украйна.
Още миналата седмица Макрон не изключи възможността за изпращане на войски в Украйна. Тогава той заяви, че ако Русия пробие украинската фронтова линия, би било легитимно да се помисли за евентуално разполагане на западни войски в Украйна, ако Киев поиска подкрепа.
Отговор от руска страна не закъсня, като на 3 май Кремъл разкритикува изказването на френския президент за възможната подкрепа към Украйна. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, определи думите на Макрон като „много опасни“.
„Франция, в лицето на своя президент, продължава постоянно да споменава възможността за свое пряко въвличане – на терен, в конфликта около Украйна. Това е много опасна тенденция", предупреди Песков, цитиран от БТА.
Говорителят на Кремъл разкритикува и британския министър на външните работи - Дейвид Камерън, който обеща подкрепата на страната му за Украйна да продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“.
Германия, Естония, Литва и Латвия обявиха, че няма да изпратят свой представител на церемонията. Полският посланик също няма да присъства.
Украинското министерство на външните работи призова международната общност да не признава Путин за демократично избран и легитимен президент на Русия.
На изборите през март Путин спечели поредния си 6-годишен мандат почти без никаква конкуренция. Това ще бъде петото му встъпване в длъжност на президент, като ще заема поста до 2030-а г.
Междувременно руският държавен глава нареди провеждането на учения с тактически ядрени оръжия в близост до границите с Украйна. Киев определи действията на Москва като „изнудване“.
