Продължава ли агонията на синия слон*?

Победата на Мит Ромни на предварителните избори в Аризона и Мичиган все още не дава ясна предства за номинацията на републиканците за кандидат за президент на изборите през есента на тази година.

Фаворитът на републиканците Ромни спечели с убедителна преднина пред основния си конкурент ултра-консервативния католик Рик Сенторъм в Аризона (47% - 27%), и с умерена разлика от 41% срещу 38% в родния си щат Мичиган.

Вотът в Мичиган минаваше за показателен за шансовете на Ромни да продължи успешно кампанията си за номинирането му за кандидат за президент. „Езерният” щат също така е един от малкото, които позволяват и на нерегистрирани избиратели на републиканците – неубедени или симпатизанти на демократите – да гласуват на предварителни избори за номинацията на Републиканската партия. Част от кампанията на Сенторъм дори беше насочена към регистрираните избиратели-демократи, на което наблюдатели на републиканците отдават и високата подкрепа за него във вота. На третото и четвъртото място в Мичиган застават Рон Пол 12% и Нют Гингридж 7%, и двамата предпочели да запазят сили за следващия кръг.

След 11 предварителни вота Мит Ромни е спечелил подкрепата на избирателите на републиканците в шест щата, следван от Рик Санторъм в четири и Нют Гингридж в един.

Решаващият рунд, който се очаква да „отсее” водещия кандидат за републиканската номинация, е насрочен за 6 март т. нар. „Супер Вторник”, когато за предпочитанията си ще се произнесат регистрираните републиканци от 11 щата. Националната конвенция на Републиканската партия, насрочена за 27 август, ще определи окончателния кандидат за президент на базата на делегатите, излъчени от всеки щат след предварителните избори. Практиката е номинацията да е ясна месеци преди това.

Основният проблем, пред който са изправени членовете и симпатизантите на Републиканската партия, както и неубедените избиратели, е липсата на приемлив кандидат – образ, който да олицетворява идеите на републиканците в стил Роналд Рейгън - с идеите и реториката на истинския американски корпоративен консерватизъм. Нещо, с което нито един от кандидатите не успява да спечели единодушно сърцата на американците и от двата лагера. Всеки един притежава достатъчно необходими качества, за да е кандидат на Републиканската партия, но и неизменно има една или повече „отрицателни” черти, които не се вписват в стереотипа на американския консервативен избирател.

Соченият за фаворит от самото начало на кампанията – Мит Ромни се ползва с подкрепата на политическия апарат на Републиканската партия. Милиардерът Доналд Тръмп заяви, че вижда в негово лице образа на „корпоративна Америка”. Въпреки това повечето избиратели и наблюдатели го оценяват като твърде „елитарен” и отдалечен от проблемите на обикновените американци.

Бившият сенатор от Пенсилвания и съюзник на президента Джордж Буш-младши - Рик Сенторъм е изненадата и „трънът в петата” на Републиканската партия като кандидат в тази надпревара. Практически неизвестен на широката общественост в САЩ преди началото на кампанията Сенторъм е известен с твърдата си позиция срещу хомосексуалните бракове и абортите. Той се ползва лесно със симпатиите на религиозните консервативни избиратели, но категорично отбльсква по-умерените потенциални гласоподаватели.

Нют Гингрич е бивш председател на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ по времето на президента Бил Клинтън, сложил край на 40-годишната доминация на демократите в Конгреса. Гингрич лесно печели гласовете на крайните републиканци с апокалиптичната си реторика, вещаеща световен разгром за САЩ, ако Барак Обама остане президент. Въпреки това, трите му брака и няколко нецензурни или политически некоректни изказвания в миналото му поставят клеймо, което не е премливо за всеки консервативен избирател.

Кандидат за номинацията на републиканците за президент през 2008, дългогодишния конгресмен от Тексас Рон Пол е смятан за най-нетипичния претендент за гласовете на консервативните избиратели. Твърд в позицията си по отношение на данъчната и финансовата политика, Рон Пол е един от най-ярките критици сред републиканците на американските военни намеси зад граница.

Резултатът от първите шест месеца на кампанията е разединен, неубеден и дезориентиран електорат. И не само този на републиканците, но също така и сред непредубедените избиратели, които съставят основен процент от гласоподавателите в САЩ.

През 2008 г. надпреварата за номинацията на Демократическата партия между Барак Обама и Хилъри Клинтън беше борба за имидж. Демократите трябваше да решат кой от двамата кандидати, освен потенциала да привлече повече избиратели, ще олицетворява най-вече стремежа им да променят САЩ след двата мандата на Джордж Буш-младши.

При републиканците номинацията на кандидата за президент традиционно е борба за стереотип. За да го олицетворява най-добре, идеалният избор трябва да е на победител. Човек, който умее да побеждава, но и да убеждава – както собствените си поддържници, така и всички американци в лидерските си качества. Черта, която сегашните кандидати не успяват да разкрият в себе си.

* Слонът е традиционно асоцииран с Републиканската партия в САЩ, както магарето с Демократическата.