„Водещите натовски държави, в опит да постигнат собствените си цели, подкрепят крайни националисти и неонацисти в Украйна за всичко“, заяви Владимир Путин в ранната утрин на 24 февруари. Буквално по същото време първите руски ракети летяха към целите си, а танковете пресичаха границата.
Две седмици след началото на войната, обявена в Кремъл като „демилитаризация и денацификация на Украйна“, конфликтът е далеч от решаване. И двете страни са загубили хиляди войници, близо 2 млн. цивилни са прокудени от домовете си, стотици са загиналите невинни, а щетите по инфраструктурата са за милиарди долари.
Наистина ли Русия на Путин провежда „операция“ срещу екстремисти на територията на своя съсед или всичкото говорене по тази тема е просто опит за оправдаване на агресията? Отговорът на този въпрос далеч не е толкова прост. Ще го потърсим през историята на една организация, която привлича вниманието на целия свят вече 8 години – батальонът „Азов“, който днес е полк в Националната гвардия на страната.
Кои са те?
"Азов" започва съществуването си във фракцията „Секта 82“ на феновете на футболния „Металист“ (Харков). Като благодетел на батальона е сочен олигархът Игор Коломойски, който по това време е губернатор на Днепропетровска област.
Ултрасите организирано участват в сраженията с подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас.
Украинската армия в началото се оказва напълно неподготвена за ситуацията – има много дезертьори, а останалите военни се оказват неефективни. На този фон, на бойците от „Азов“ не им липсва боен дух и участват в много от битките, които за дълго време определяха докъде се простира влиянието на сепаратистите.
Идеологията на организацията е ултранационалистическа, като в лично качество нейни членове носят неонацистки символи. Голям процент от тях не са православни християни, а изповядват т.нар родноверие, което твърди, че възстановява древната славянска религия. Парадоксално на фона на сегашния конфликт, но „Азов“ е против членството на Украйна в НАТО и в Европейския съюз.
Действията на националистите в Донбас им дадоха възможност да се превърнат в официална част от украинския правоохранителен апарат (и да се окажат замесени в погроми срещу ромското население), но ООН свързва полка с конкретни военни престъпления като плячкосване на домове, мъчения и незаконни арести.
Израелски правозащитници искаха спиране на продажбите на оръжие от еврейската държава за Украйна заради антисемитизъм – макар в редиците на организацията да има евреи и ръководството ѝ да сочи Израел като държава за пример.
Твърди се, че допускат членство на чужденци, като мъжът, убил над 50 души при атаки срещу мюсюлмани в Нова Зеландия през 2019 г. обяви, че е бил част от украинските екстремисти, макар да няма категорични данни за това.
Случилото се стана повод членове на американския Конгрес от Демократическата партия да поискат „Азов“ да бъде обявен за терористична организация.
Към момента отношенията между организацията и олигарха Коломойски са неясни. Президентът Володимир Зеленски се считаше за близък до него, но отношенията им охладняха доста преди войната. Освен това бизнесменът получи през 2021 г. забрана за влизане в САЩ заради данни за корупция и други престъпни деяния. През същата година членове на "Азов" се опитаха да щурмуват президентския дворец в Киев и се стигна до сблъсъци с полицията.
Защо Путин не е прав?
Както става ясно, „Азов“ има забележителна визитка. В настоящия момент, обаче, организацията далеч не е толкова влиятелна, че да определя политиката на Украйна – и да е повод за пълномащабно военно нахлуване от страна на Русия.
Според западни оценки, цитирани от "Ал-Джазира", „Азов“ в момента има не повече от 900 войници, които служат в рамките на украинските въоръжени сили, а през последните години начело започват да застават командири, които поне публично се разграничават от нацизма и хулиганските години. За разлика от 2014 г., сега армията на Украйна е добре организирана и мотивирана да отбранява своята територия и участието на „Азов“ не може да направи такава разлика.
Ветерани от полка направиха партия, но тя (и подобните на нея ултранационалистически формации) даже не успя да влезе в 450-местния парламент, което показва колко силно или слабо е влиянието на организацията в обществото на страната.
През миналата година "Азов" влезе и в криминалната хроника след поредица арести и обвинения в изнудване, включително и по линия на познатите у нас през 90-те практики на силовото застраховане.
Въпреки това, проруските сепаратисти и Кремъл обвиниха Киев в навечерието на войната, че готви етническо прочистване в Донбас – военна акция, каквато за 8 години не се беше случвала и която нямаше никакво обяснение защо някой би предприел, при положение, че Русия от месеци струпваше войски по границата.
Евакуацията на цивилни от Донецк и Луганск започна, след като лидерите им разпространиха видеообръщения в социалните мрежи за надвисналата опасност. Разследващият сайт „Белингкат“ установи, че записите са направени дни по-рано, когато на фронта е било тихо.
Войната, освен всичко друго, е и за интерпретациите на миналото.
Типично украинският национализъм има дълга история, но специфичната му идеология е формирана не от имитация на националсоциализма в постсъветско време (каквато виждаме от бившите ултраси), а от трагични сблъсъци с империи – Русия, Австро-Унгария, СССР, Германия. Затова и в момента начело на страната и с огромно обществено одобрение е Володимир Зеленски, който открито говори за еврейския си произход и за роднините, които е загубил в Холокоста, а социологията не открива ненавист към различните етнически групи.
Защо Путин е прав?
Съпротивата е „общо усилие на обществото“, коментира пред „Нюзуик“ разследващият журналист Олексий Кузменко, който от години следи десния екстремизъм. Според него са чиста пропаганда твърденията на Москва, че се бори само с националисти, но е факт, че „Азов“ участва в отбраната на Киев и Харков.
Той предупреждава, че решението на президента Зеленски да се даде оръжие на всеки желаещ – украинец или чужденец, може да засили позициите именно на екстремистите. Това вероятно е дало смелост и на лидера на „Азов“ Андрий Билетски да разкритикува държавния глава за това, че е влязъл в преговори с Русия.
Според бившия политически анализатор в американското посолство в Киев Джонатан Брънсън прекалената толерантност на Порошенко и Зеленски към националистите заради общия враг с днешна дата дава основание на Москва за военната агресия, докато радикалите преследват свои цели, които далеч не винаги съвпадат с тези на политическото ръководство на страната.
Това е пропуск не само на официален Киев, но и на няколко поредни администрации във Вашингтон и на техните колеги от редица влиятелни европейски столици – при положение, че са имали толкова години да действат спрямо не толкова влиятелните, но със сигурност видими радикални организации.
Не само това, но държави като Великобритания и Германия допускат пътуването на доброволци към Украйна в отговор на призивите на организации като „Азов“, отбелязва пред „Нюзуик“ Ханс-Якоб Шиндлер, старши директор на организацията Counter Extremist Project. Броят на дошлите от чужбина бойци в Украйна не е напълно ясен (няма доказателства за значителен брой на терен, но външният министър Дмитро Кулеба говори за 20 000 записали се), но дава още едно основание на руските твърдения, че се бори с екстремистки организации.
Парадоксално, но агресията на Русия затвърждава позициите на радикалите, защото поляризира дебата в обществото, а и създава героичен ореол около бойци като тези от „Азов“, които представят себе си като непримирим враг на окупатора, коментира проф. Джон-Пол Химка. Това и свободният достъп до оръжие създават очевиден риск от насилие и може би гражданска война даже и при победа над Русия.
Ще има ли украински Кадиров?
За момента по-вероятно изглежда конфликтът да приключи в полза на Русия. Според анализ на Института за модерна война към академията в Уест пойнт всеки опит на Москва за окупация ще бъде скъп и неуспешен извън големите градове и основните пътища – и то само денем.
Експертите отбелязват, че украинското общество – като всички други, има своите „либерални и нелиберални елементи“ и сегашното масово въоръжаване на населението включително и със западно оръжие работи в подкрепа на крайнодесни и криминални организации.
„Руската информационна кампания вече започна да представя правителството в Киев като криминално и заговори за кампания по „денацификация“ на украинското общество. Ще се използва наличието на нелиберални елементи в украинското общество, за да продължат да оправдават окупацията. В същото време, разбира се, руснаците ще търсят контакт със същите групи, които определят като злодеи – но за да ги привлекат като съюзници“, пише в анализа.
Това вече се е случвало. След две кръвопролитни войни в Чечня, Русия постигна контрол над размирната република с помощта на Ахмад Кадиров и сина му Рамзан, който от боец срещу офанзивата на Москва се превърна в президент с почти абсолютна власт, който е и в най-близкото обкръжение на Владимир Путин.
Надеждата на всички е, че сценарият от Чечня няма да се повтори и конфликтът ще приключи скоро на масата за преговори и така да бъдат избегнати жертвите, разрушенията и неминуемия възход на силоваците, които този път биха се оказали съвсем близо до сърцето на Европа.
