Светът отбелязва Денят на Земята - повод отново да бъдат във фокус климатичните промени.

Европа все по-често се сблъсква с толкова силни горещини, че човешкият организъм не може да се справи с тях. През изминалата година континентът е преживял рекорден брой дни на „извънреден топлинен стрес“, предупредиха от службата на ЕС за наблюдение на Земята -„Коперник“, и Световната метеорологична организация (СМО).

Причината - изменението на климата, което покачва температурите. Данните от доклада за 2023 г. показват, че именно климатичните промени са довели до екстремен топлинен стрес в 41% от Южна Европа. Това е най-голямата площ от континента, която е била подложена на такива условия през който и да е ден в историята.

Смъртните случаи, свързани с топлина, са се увеличили с около 30% в Европа за последните 20 години, се казва още в доклада.

За изготвянето му „Коперник“ и СМО са използвали универсалния топлинен климатичен индекс, който измерва въздействието на околната среда върху човешкия организъм. Той отчита не само високите температури, но и влажността, скоростта на вятъра, слънчевата радиация и топлината, излъчвана от околната среда.

Снимка: Copernicus EU

Индексът включва 10 различни категории топлинен и студов стрес, които се измерват с „температура на усещане“ на човешкият организъм при разлчини метеорологични условия. 

През 2023 г. в някои части на Испания, Франция, Италия и Гърция са отбелязани цели 10 дни на екстремен топлинен стрес, с „температура на усещане“ над 46 градуса по Целзий. При такава стойност трябва да се предприемат незабавни действия за избягване на състояния като топлинен удар.

Докладът идва 2 седмици след като Европейският съд по правата на човека осъди Швейцария за бездействие в областта на климата. 

В неговото решение е записано, че страната не е изпълнила задълженията си в борбата с климатичните промени и не е постигнала целите за намаляване на вредните емисии, като така е в нарушение на човешките права.

Европейската конвенция за правата на човека гарантира на хората ефективна защита от последиците от изменението на климата върху здравето и качеството им на живот.

Това е първият път, в който международен съд се произнася по изменението на климата – и първото решение, потвърждаващо, че държавите имат задължение да защитават хората от последиците от него. Глобалното затопляне трябва да се задържи до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, в съответствие с целите на Парижкото споразумение за климата.