Приятели на руски антивоенен певец поставиха под съмнение официалната версия за смъртта му

Никой не знае какво точно се е случило в последните мигове от живота на Вадим Стройкин.

Жизнената кариера на 59-годишния руски певец и текстописец внезапно приключи на 5 февруари, когато екип от руските служби за сигурност пристига в тесния му апартамент на деветия етаж в Санкт Петербург в 9 сутринта, пише "Гардиън". Те го разследват за това, което се превърна в едно от най-тежките престъпления в днешна Русия - дарение за украинската армия.

Според съобщения в руските медии, позоваващи се на правителствени източници, Стройкин се извинил, че ще отиде до кухнята за чаша вода, отворил прозореца и скочил, намирайки смъртта си, самоубивайки се. Случаен минувач открива тялото му отдолу.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Някои от тези, които го познавали най-добре, обаче, се съмняват дали той би посегнал на живота си.

Стройкин е описван от дузина приятели, интервюирани от "Гардиън", като харизматичен и идеалистичен ексцентрик. Той никога не е крил презрението си към войната на Русия в Украйна, въпреки че подобно отношение все по-опасно.

„Този ​​идиот [Путин] обяви война на собствения си народ, както и на братска нация“, написа той в социалните медии през март 2022 г., месец след началото на инвазията. „Не желая смъртта му; Искам да го видя съден и вкаран в затвора."

Филип Бъкъп, близък приятел, който познава Стройкин от повече от 30 години, каза, че той има „остро разбиране за правилно и грешно“.

Приятели описват Стройкин, който е израснал в Урал, като страстен планинар, който винаги е имал независима жилка.

В последните години на Съветския съюз той е изключен от университета за участие в антисъветска демонстрация и насилствено призован в армията. По-късно той получава признание като самоук бард музикант, жанр, свързан със съветското културно размразяване от 60-те години на миналия век и възхода на алегоричните песни като изразно средство. Той също така преподава на студенти в Русия и онлайн по целия свят.

Бъкъп каза, че Стройкин е загубил част от позитивността и искрата си след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Той говори, че се чувства изолиран и депресиран в социалните медии и в разговори с приятели, и се обръща към пиенето.

Той обмислял да избяга в Европа в един момент през 2022 г., разказа друг приятел в Германия, но осъзнал, че може да не успее да осигури необходимите документи, за да остане.

Въпреки растящото му отчаяние, малко от дългогодишните му приятели приемат съобщенията в руските медии, че се е самоубил. Вместо това те казват, че се е случило нещо по-зловещо.

Срещата между САЩ и Русия ще е на 18 февруари в Саудитска Арабия

Според президента на САЩ ще присъства и Володимир Зеленски

„Вадим не е от типа човек, който би го направил сам, изобщо не вярвам на официалната версия“, каза Бъкъп, който за последен път говори със Стройкин през януари. „Той беше много уверен в своите възгледи, нямаше да се страхува от затвора. Мисля, че полицията го избута."

Флорида Вовси, друга стара приятелка на Стройкин, каза, че не е вярвала, че той също би се самоубил и обвини властите за смъртта му.

„Той имаше големи планове, обичаше живота толкова много, че ми е трудно да повярвам, че ще го направи“, каза тя. „Не знаем какво се е случило, но мисля, че те са му „помогнали“ да падне.“

Русия има дълга история на видни ръководители, откровени критици на Путин и други високопоставени фигури, умиращи при мистериозни обстоятелства, някои при падане от прозорци. Някои случаи са предполагаеми убийства, а други остават неясни. Малцина се смятат за самоубийци.

Стройкин беше един от хилядите антивоенни руснаци, които решиха да останат в страната, но продължиха да говорят. Някои бяха арестувани и по-късно умряха в затвора, според властите, в самоубийства. За други, като концертиращия пианист Павел Кушнир, който организира негласна гладна стачка, бяха необходими дни, преди светът да научи за смъртта им.

Александър Черкасов, член на борда на руската правозащитна организация "Мемориал", каза, че преследването на антивоенните дисиденти често излиза наяве твърде късно.

Журналистите и гражданското общество обикновено научават за съдебни преследвания едва след произнасянето на съдебни решения – присъди, които се постановяват без обяснение или обосновка.

Тялото на Стройкин не е предадено на семейството му, казват негови приятели, което затруднява установяването на причината за смъртта му.

За много от приятелите му обаче заключението е ясно. Държавата носи крайната отговорност за смъртта му, защото той имаше смелостта да се обяви против бруталната и непредизвикана война.

„Няма място за честен човек като Стройкин в съвременна Русия“, каза Вовси.