Словенската алпийска асоциация, най-голямата пивоварна в страната и техни партньори, ще събират изхвърлени алуминиеви кенчета, за да ги превърнат в планински заслони, съобщава сайтът „Словения таймс“.

Металните кутийки ще се събират в продължение на една година в специални жълти контейнери на 16 места в Словения в рамките на проекта „Заслони за Белите върхове“.

Предвижда се изграждането на три такива заслона. За построяването им ще са нужни около 200 000 кутийки или 1000 килограма алуминий, коментира Урбан Кравбергер от пивоварната Лашко Юниън при стартирането на проекта този месец.

Кенчетата ще бъдат преработени в алуминиеви листове, а строителството на първия заслон се очаква да започне през юни 2025 г.

Планините над община Гозд Мартулек
Снимка: iStock

Той ще бъде изграден в планините над община Гозд Мартулек, Северозападна Словения, където вече има такъв, посочва ръководителят на Словенската алпийската асоциация Йоже Рован.

Снимка: iStock

Местата за другите два заслона все още не са определени.

Снимка: iStock

Какво да се прави с червената кал, която остава от алуминия?

Междувременно преди дни от Европейската комисия съобщиха, че изследователи от ЕС търсят промишлени приложения на червената кал, която остава от производството на алуминий.

В западния ирландски град Лимерик, на мястото на алуминиева рафинерия, е изграден 500-метров павиран път въз основа на експеримент, който може да помогне на Европа да намали промишлените отпадъци.

Бетонният участък в рафинерията в Аугиниш има основа, направена от материали, които включват бокситни остатъци, които също са известни като червена кал.

Червената кал е това, което остава от производството на алуминий – металът, който се използва във всичко – от кухненско фолио и бирени кутии до електрически автомобили и фюзелажи на самолети. Алуминият идва от боксит, алуминиева скала, образувана от червеникава глинеста почва.

Снимка: iStock

Докато алуминият има безброй търговски приложения в съвременния живот, остатъците от боксит нямат. Суспензията обикновено се озовава на сметища, заема все повече пространство и представлява пропусната възможност за рециклиране.

Група изследователи получават финансиране от ЕС, за да помогнат за справянето с тези предизвикателства и стигнат до идеята за използване на остатъци от боксит за пътя в рафинерията за алуминий в Аугиниш. Техният проект е наречен RemovAL.

„Депонирането е практика, от която искаме да се отдалечим. Дори ако няма вреда за околната среда, вие все още използвате много място и изхвърляте половината от материала си“, коментира д-р Ефтимиос Баломенос, който ръководи проекта.

Прости цифри показват изпитанието за индустрията и обществото - всеки тон произведен алуминий води до около два тона остатък от боксит.

Всяка година около 150 милиона тона червена кал в световен мащаб излизат от производството на алуминий – или 20 килограма на човек в световен мащаб. От тази сума не повече от 3% се рециклират, а останалите се изхвърлят.

В световен мащаб повече от 4 милиарда тона бокситни остатъци се съхраняват, като до 2050 г. те могат дори да нараснат до 10 милиарда тона, посочва Aluminium Stewardship Initiative, организация за определяне на стандарти, която настоява за „революционни решения“ за червена кал.

Снимка: iStock

Бокситът е кръстен на френския град Les Baux, където рудата е открита през 1821 г.

Европа произвежда около 7 милиона тона бокситни остатъци годишно. Червената кал се натрупва, за да се създадат изкуствени хълмове, които предлагат на ЕС възможност да постигне целта си за създаване на кръгова икономика, включваща повече рециклиране и по-малко отпадъци.