За Одри и Артър всичко започва като любов от пръв поглед. Но почти веднага след нея идва един въпрос, който малко влюбени двойки могат да си представят, че ще трябва да зададат: Ами ако сме брат и сестра?
И двамата са родени в Париж след зачеване с донорска сперма. По времето, когато са се появили на бял свят, във френската столица има само две банки за сперма, а някои донори са дарявали многократно, пише Би Би Си.
Така възможността двамата да имат един и същ биологичен баща не е просто плод на тревожното им въображение.
А преди да си позволят да бъдат двойка, Одри и Артър искат отговор.
Получаването му обаче ще им отнеме години.
За Артър Кермалвезен неизвестността около биологичния му произход започва много преди да срещне Одри.
Като дете той гледа мъжете около себе си и се пита дали някой от тях не е човекът, от когото е наследил половината от гените си.
„Представях си, че може да е моят учител, хората, които виждах в автобуса... Бях много ядосан, защото е невъзможно да живееш така“, разказва той.
Години по-късно неизвестността вече не е само въпрос на идентичност. Тя застава между него и жената, в която се влюбва.
Любов от пръв поглед – и едно съмнение
Одри и Артър се запознават през 2010 г. на събиране на активисти, заченати чрез донор.
Одри определя срещата им като „любов от пръв поглед“.
Преди да разбере от родителите си, че самата тя е зачената с донорска сперма, Одри вече е станала адвокат и се е специализирала в областта на биоетичното право.
Търсейки други хора със съдба като нейната, тя попада на Артър. Той вече е написал книга за желанието си да разбере повече за своя биологичен произход.
В думите му Одри разпознава собствените си въпроси. И двамата са израснали в любящи семейства. И двамата обаче усещат празното място, оставено от неизвестността за човека, участвал в създаването им.
Когато се срещат, химията между тях е мигновена. Обаче и страхът я следва. Въпросът „Ами ако донорът е един и същ?“ застава между двамата влюбени.
Преди връзката им да стане романтична, те искат да бъдат сигурни, че не са биологично свързани.
Френското законодателство обаче превръща търсенето на този отговор в почти невъзможна задача. Генетичните тестове във Франция са строго регулирани. Те могат да бъдат назначавани и контролирани само при определени условия, а домашното ДНК тестване е забранено.
Така двама души, които искат да разберат дали могат да бъдат семейство, се оказват без законен и лесен начин да получат един от най-важните отговори в живота си.
След месеци търсене Одри и Артър откриват лекар в Южна Франция, който срещу 900 евро в брой извършва генетично изследване. Резултатът показва, че двамата не са роднини.
Вместо окончателно облекчение обаче идва ново съмнение.
Лекарят е действал в нарушение на правилата и те започват да се питат доколко могат да вярват на резултата.
„Притеснявахме се, че е шарлатанин“, спомня си Одри.
Тя отказва да се примири. Като адвокат иска да намери отговора по законен път.
От 2010 г. започва поредица от съдебни битки срещу френската система.
Иска да разбере дали нейният донор е жив. Дали все още желае да бъде анонимен. Колко пъти е дарявал. И най-вече - възможно ли е Артър да е сред нейните полубратя. Но не успява.
След три години съдебни битки двамата решават да направят смела крача с вяра, че е правилна. Така сключват брак.
През 2015 г. най-висшият административен съд във Франция отхвърля окончателната жалба на Одри.
Малко преди раждането на първото им дете лекар се съгласява да провери наличната информация за двамата донори.
Оказва се, че те са родени през различни години. Следователно не могат да бъдат роднини.
Но дори това не успява напълно да успокои Артър.
След години на колебание двамата правят забранен във Франция домашен ДНК тест.
Този път резултатът е категоричен – Одри и Артър не са роднини. Но ДНК тестът разкрива друга семейна тайна
Това, което трябва да сложи край на историята, всъщност отваря нова глава.
След десетилетия, в които си е представял кой може да бъде неговият биологичен баща, на Коледа през 2017 г. Артър най-накрая успява да се свърже с донора, благодарение на когото е роден.
За Одри изненадата е още по-голяма. Сред хората, с които ДНК тестът показва генетична връзка, е жена на име Софи. Одри я познава много добре. Тя е била неин адвокат.
„Открих, че Софи – жена, чието дело пледирах в съда – е моята биологична сестра“, разказва Одри.
Съвпадението е почти невероятно.
Десет активисти, заченати от донор, решават да направят тестовете заедно. Четирима от тях се оказват деца на един и същ донор – Одри, нейният брат Питър, Софи и братът на Софи – Дейвид.
Откритието показва колко реален всъщност е бил първоначалният страх на Одри и Артър.
Години по-късно друго генетично съвпадение – този път с американец – отвежда Одри до самоличността на нейния донор. Името му е Филип.
Но когато тя най-накрая разбира кой е той, вече е късно да го срещне. Филип е починал.
Майката на Одри пише писмо до неговото семейство, в което им благодари за „дара“, който определя като „неизмерим“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
























