Прашна буря е „изпила“ водата на Марс?

Днешният Марс е студена и суха пустиня, но повърхността му разказва съвсем различна история. Древни речни корита, езерни басейни и минерали, образувани във водна среда, подсказват, че преди милиарди години планетата е била значително по-влажна и по-близка до Земята.

Един от най-големите въпроси в планетарната наука остава какво се е случило с тази вода и защо Марс се е променил толкова драстично. Ново изследване доближава учените до отговора, съобщава уебсайтът “Knowridge”, цитиран от БГНЕС.

Международен екип изследователи установява, че рядка и необичайно мощна прашна буря е изиграла ключова роля за изтласкването на вода високо в атмосферата на Марс, откъдето тя по-лесно може да се изпари в космоса. Изненадващо, явлението е регистрирано през лятото в Северното полукълбо – сезон, който доскоро се смяташе за слабо свързан със загубата на вода.

Изследване: Необичайна прашна буря може да е причината Марс да загуби част от водата си

Канали, минерали, променени от вода, и други геоложки следи показват, че в ранните си дни Марс е бил много по-влажен и динамичен свят

Проучването е ръководено съвместно от Адриан Бринес от Института по астрофизика на Андалусия и Шохей Аоки от Токийския университет и Университета „Тохоку“. Резултатите им сочат, че Марс може да е губил водата си чрез по-разнообразни и непредсказуеми процеси, отколкото се предполагаше досега.

Прашните бури не са рядкост за Червената планета, известна с масивни атмосферни явления, които понякога обхващат цялото земно кълбо. Досегашните изследвания се фокусираха основно върху тези глобални бури като основен механизъм за загуба на вода, а летният сезон в Южното полукълбо, когато Марс е по-близо до Слънцето, се смяташе за решаващ.

Новите данни поставят под въпрос и двете допускания. Екипът наблюдава силна, но локализирана прашна буря през 37-ата марсианска година, съответстваща на периода 2022–2023 г. на Земята. Макар да е обхванала ограничен регион и да се е развила през северното лято, бурята е оказала драматично влияние върху атмосферата на планетата.

По време на явлението учените засичат неочаквано увеличение на водната пара в средната атмосфера на Марс, като на определени височини стойностите са били до десет пъти по-високи от нормалните. Подобен скок не е наблюдаван досега през този сезон и не е бил предвиден от съществуващите климатични модели.

Малко след това изследователите регистрират и рязко нарастване на количеството водород в най-външния слой на атмосферата, известен като екзобаза. Нивата там достигат около два пъти и половина над обичайните за същия период в предишни години.

Това има съществено значение, тъй като водородът се образува при разпадането на водните молекули под действието на слънчевата светлина и е достатъчно лек, за да напусне планетата. Проследяването на загубата на водород е един от основните начини, по които учените оценяват колко вода е изгубил Марс с течение на времето.

Резултатите показват, че дори краткотрайни и регионални прашни бури могат да имат решаваща роля за издигането на водата в атмосферата и ускоряването на нейното изтичане в космоса. Натрупани в продължение на милиарди години, тези интензивни епизоди вероятно са допринесли за превръщането на Марс от влажен свят в сухата планета, която познаваме днес.

Както отбелязва Аоки, изследването добавя липсващо парче към пъзела на климатичната история на Марс и показва, че загубата на вода е била резултат не само от дългосрочни процеси, но и от редки, мощни събития.