Горските пожари, влошени от глобалното затопляне, изпреварват земеделието и дърводобива като най-голяма причина за унищожаването на тропическите гори, посочва в. "Гардиън", пише БТА.
Унищожаването на горите на планетата е достигнало най-високото ниво, регистрирано някога, през 2024 г., което се дължи на рязкото увеличаване на пожарите, причинени от глобалното затопляне, сочат "плашещи нови данни".
От бразилската Амазония до сибирската тайга, горите на Земята са изчезвали с рекордни темпове през миналата година, губейки площ с размерите на Италия заради земеделие, пожари, сеч и добив, според анализ на Университета на Мериленд, публикуван в Global Forest Watch.
В тропическите региони, където се намират горите с най-голямо биологично разнообразие и най-голяма въглеродна плътност на планетата, за първи път от началото на глобалните статистики пожарите са станали водещ фактор за загубата на горите. Пожарът като явление обаче не е естествена част от тропическите екосистеми.
В тайгите в Канада и Сибир пожари имаше и през миналата година.
Професор Мат Хансен, директор на лабораторията Glad към Университета на Мериленд, който е ръководител на анализа, определи новите данни като плашещи", а Елизабет Голдман, директор на Global Forest Watch, заяви, че актуализацията "не прилича на нищо, което сме виждали през последните 20 години", отбелязва "Гардиън".
През 2024 г. загубата на гори в Бразилия е достигнала нива, далеч надвишаващи всички нива, регистрирани при управлението на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, подхранвано от пожари и най-тежката суша в Амазония по статистика. Тази страна е отговорна за 42% от всички загуби на първични тропически гори в тропиците - повече от 25 000 кв. км. Данните се различават от официалната статистика на Бразилия, която използва различно определение за обезлесяване, което не включва пожарите.
В Боливия загубата на недокоснати досега гори продължава да се увеличава, като за първи път тя се нареди на второ място след Бразилия по обща загуба, което се дължи на сушата, пожарите и правителствените политики, насърчаващи разширяването на селското стопанство за отглеждане на соя, едър рогат добитък и захарна тръстика. Загубата на първични гори в Боливия се е увеличила почти пет пъти от 2020 г. насам, достигайки повече от 14 000 кв. км.
В Демократична република Конго (ДРК) и Конго-Бразавил загубата на девствени тропически гори достигна най-високите регистрирани нива. В тези страни се намират дъждовните гори от басейна на река Конго, които са вторите по големина в света след тези в Амазония.
На конференцията за климата Cop26 в Глазгоу повече от 140 световни лидери поеха ангажимент да спрат обезлесяването до края на десетилетието, но по-малко от четири години по-късно страните са далеч от правилния път: загубата на гори трябва да намалява с 20 % годишно спрямо нивата от 2024 г., за да се постигне целта до 2030 г., посочва "Гардиън".
"Сигналът от тези данни е особено плашещ", каза Хансен. "Повишаването на глобалните температури прави горите по-горещи и по-сухи и в резултат на това вероятността да изгорят е по-голяма. Като се има предвид човешкото запалване, дори отдалечените тропически гори могат да горят неконтролируемо."
Гордман нарече рекордните загуби "глобална червена тревога".
Тя заяви: "Това е колективен призив за действие за всяка страна, всеки бизнес и всеки човек, който се грижи за планета, на която може да се живее. Нашите икономики, нашите общности, нашето здраве - нищо от това не може да оцелее без горите."
От 20-те държави с най-големи площи девствени гори, 17 от тях сега губят дървета с по-бързи темпове, отколкото при подписването на споразумението от Глазгоу през 2021 г.
Но въпреки рекордната загуба има области на надежда. Загубата на първични гори в Индонезия и Малайзия остава сравнително ниска, като последната страна за първи път изпада от топ 10.
Професор Питър Потапов, съдиректор на лабораторията Glad в Мериленд, заяви, че светът рискува да навлезе в нов опасен цикъл.
"2024 г. е най-лошата година в историята по отношение на загубата на гори, причинена от пожари, като бие рекорда, поставен предишната година. Ако тази тенденция се запази, тя може трайно да промени критични природни зони и да освободи големи количества въглерод - да засили изменението на климата и да подхрани още по-екстремни пожари. Това е опасна обратна връзка, която не можем да си позволим да предизвикаме допълнително, каза той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
