Туристите в северния италиански град Верона отново са направили дупка в дясната гърда на статуята на героинята на Уилям Шекспир - Жулиета.
Бронзовата статуя се намира под балкон в малък двор, където се твърди, че Ромео е ухажвал Жулиета, и всеки ден привлича стотици посетители, които се стичат там, за да си направят селфи и да докоснат гърдата като част от ритуал, за който се смята, че носи късмет в любовта.
Смята се обаче, че потта от ръцете им е предизвикала появата на малка дупка, съобщава местният вестник L'Arena.
Това е вторият път, в който изобилието от докосвания обезобразява Жулиета. През 2014 г. оригиналната статуя, която стои в двора повече от 40 години, е заменена с копие на стойност 15 000 евро, финансирано от католическа асоциация.
През декември Жулиета беше в центъра на полемика, след като директорът на училище в Тоскана обяви ритуала с докосването на гърдите за "сексистки".
"Повредената статуя трябва да бъде поправена и в това няма съмнение", пише журналистът Енрико Феро в местния новинарски сайт il Mattino di Padova.
"Трябва обаче да помислим и за бъдещето. Правилно ли е да продължаваме да позволяваме на туристите да докосват гърдите на Жулиета? Или може би ще е по-уместно да приемем аргумента на директорката, която е преценила, че това е сексистко?"
Давиде Албертини, заместник-председател на сдружение на бизнеса в района, предложи статуята да бъде поставена по-високо. "Може би бих поставил и пощенска кутия под нея, в която да се съхраняват писмата на влюбените", казва той пред вестника. "Може би това би било по-романтичен ритуал."
Дворът се намира в непосредствена близост до Casa di Giulietta - реставрирана сграда от XIII в., която някога е принадлежала на благородническо семейство дел Капело, за което местните жители смятат, че е вдъхновило измисленото семейство на Жулиета Капулети в Шекспировата пиеса "Ромео и Жулиета". Балконът е добавен към сградата през 20 век.
Днес Casa di Giulietta е музей с колекция от картини, костюми от епохата на Ренесанса и леглото, което участва във филмовата адаптация на Шекспировата пиеса от 1968 г. на Франко Дзефирели.
