Германският канцлер Ангела Меркел отстъпи под натиска на опозицията и обществеността и прие новия президент на страната да е Йоахим Гаук – човекът, когото пренебрегна на изборите за президент през 2010 г.
Как се стигна до оставката на германския президент Кристиан Вулф? Дали политическият морал в Германия и България имат пресечни точки?
Скандалът около германския президент избухна след разкритие на вестник „Билд”
че Кристиан Вулф е взел заем от 500 000 евро от семейство предприемачи. Това се случило, когато президентът бил министър-председател на провинция Долна Саксония. Освен, че не е декларирал този доход, лихвата по кредита била 4%, което е под пазарните нива.
От страниците си вестник „Билд” постави въпроси към президента: Има ли конфликт на интереси и дали тази финансова зависимост от частна компания не поставя под въпрос независимостта на държавния глава?
Отговор не последва...
Вместо това президентът Вулф се обажда на главния редактор на „Билд” и му оставя гласово съобщение, в което заплашва медията с война.
Главният редактор на „Билд” Кай Дикман отговаря на заплахите с истинска медийна бомба. На следващия ден Кай публикува записа със заплахата на президента. Вулф става крайно непопулярен заради опитът за натиск над „Билд” и журналистите от повечето германски медии откриват единен фронт срещу президента.
Следват нови разкрития за конфликт на интереси
Вестниците научават, че по времето, когато Вулф е премиер на провинцията Долна Саксония е спал в 5-звезден хотел, платен от богат предприемач.
Вулф упорито отказва да се изправи пряко пред въпросите на пресата. След като натискът се усилва той дава интервю за държавната телевизия ZDF, в което отново не предлага задоволителни и конкретни отговори на нито един от въпросите за конфликт на интереси. Президентът разгневява пресата и обществото още повече, като се оправдава, че не е заплашвал главния редактор на „Билд”, а искал от него само да забави статията с един ден, защото точно тогава бил в чужбина.
Отношение към скандала взима канцлерът Ангела Меркел
Тя призовава своя съпартиец да даде конкретни отговори на обществото, защото му ги дължи. Офисът на Вулф обещава отговори на всички въпроси в писмен вид. Но и този път отговорите отново са твърде общи и Вулф не отговаря на най-простия въпрос - конфликт на интереси ли е да приемаш дар от частна фирма, когато служиш на обществото?
Липсата на адекватен отговор на този въпрос срива рейтинга на немския президент, а прокуратурата се самосезира и започва разследване за конфликт на интереси.
Пресата е безмилостна и прави злобни коментари дори за лични подробности от живота на президентското семейство. Като крайно неуместна е определена татуировката на рамото на първата дама. Изтъква се, че за пръв път в историята президентшата си позволява подобен стил.
Нестихващият натиск на общество, медии и прокуратурата води до логичното
Вулф подава оставка по-малко от два месеца след избухването на скандала.
„Щом обществото няма нужното доверие към мен, не мога да изпълнявам задълженията си и подавам оставка,” каза лаконично държавният глава.
Оставката е първият подобен случай в историята на президентската институция, която в Германия няма реална власт, а само церемониален характер. Засега съмнението за конфликт на интереси е недоказано, но за общество като германското – съвсем достатъчно, за да сложи край на една политическа кариера.
