Почти всеки четвърти европеец гласува за крайнодясна партия

Почти един на всеки четирима избиратели в Европа вече дава гласа си за крайнодясна партия, показва изследване, според което този дял е нараснал почти пет пъти от средата на 90-те години и се е увеличил особено рязко през последните три години.

Анализ на повече от 150 политолози от 31 държави установява, че делът на европейците, гласуващи за крайнодясна партия на последните национални избори в съответната страна, е нараснал до над 23% спрямо около 10% преди десетилетие и приблизително 5% през 1995 г.

Проучването, ръководено от политолога Матайс Родуйн от Амстердамския университет в рамките на изследването PopuList за европейските крайнолеви, крайнодесни и популистки партии, показва също, че почти 30% от европейците вече гласуват за антисистемни партии – също рекорден показател.

„Когато започнахме проекта PopuList през 2018 г., основният извод беше, че един на всеки четирима европейци гласува за популистки партии, предимно крайнолеви и крайнодесни“, казва Родуйн. „Сега един на всеки четирима гласува за крайнодясна партия, повечето от които са популистки. Това е огромна промяна“.

Изследването установява, че ръстът на подкрепата за крайната десница е бил особено силен между 2023 и 2025 г., когато крайнодесни партии постигат исторически успехи на национални избори в големи държави като Франция и Великобритания през 2024 г., а година по-късно и в Германия.

Австрийската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) увеличава подкрепата си от 16% на 29% на изборите през 2024 г., френският Национален сбор (RN) нараства от 19% до 37% и се превръща в най-голямата парламентарна сила, а португалската Chega повишава резултата си от 7% на 18%.

Във Великобритания Reform UK увеличава дела си от 2% през 2019 г. (когато се явява като Партия на Брекзит) до 14% през 2024 г., сочи изследването. От партията и преди са настоявали, че не са крайнодясна формация. Те не са отговорили на запитване за коментар на "Гардиън".

На изборите в Германия през 2025 г. „Алтернатива за Германия“ (AfD) удвоява подкрепата си от 10% до 21% и за първи път става втора политическа сила в страната.

Крайнодесни популистки партии вече участват във властта като част от управляващи коалиции в Хърватия, Чехия, Италия и Финландия, подкрепят дясно правителство на малцинството в Швеция и според анализа водят в социологическите проучвания в Австрия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания.

Подобни партии претърпяха и някои неуспехи. В Нидерландия Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс загуби близо една трета от местата си и остана втора на изборите миналата година, а в Унгария партията ФИДЕС на Виктор Орбан беше категорично победена от своя центристко-десен съперник през април.

Въпреки тези поражения делът на европейците, които гласуват за крайнодесни партии, продължава да расте.

„Важно е да се подчертае, че това не е внезапен процес“, казва Родуйн. „Той продължава от десетилетия и напоследък се ускорява.“

Според експертите от PopuList зад тенденцията стоят няколко фактора. Проектът включва партии, които от 1989 г. насам са спечелили поне едно място в парламента или поне 2% от гласовете на национални парламентарни избори.

Първо, според изследванията отношението на избирателите към основни теми на крайната десница, като имиграцията, не се е променило значително във времето, но тези въпроси са станали много по-важни при избора за кого да се гласува.

Второ, крайнодесните партии постепенно се нормализират – процес, който сам се подхранва.

„Колкото по-големи и успешни стават, толкова по-нормални изглеждат“, казва Родуйн. „За това допринасят медиите, както и традиционните партии, които възприемат част от техните идеи“.

Накрая, по думите му, крайнодесните партии са „изключително добри разказвачи на истории“.

„Те знаят как да формулират посланията си, които в крайна сметка винаги са свързани с противопоставяне между „свои“ и „чужди“ – нацията срещу имигрантите, съдиите, „будните елити“ или който и да е друг“, казва той.

Така се създава разказ за „герои срещу злодеи“, свързан с идеализирано минало, в което всичко е било по-добре.

„Те станаха много по-добри в предаването на това послание и в предизвикването на емоции – гняв, презрение, но също така гордост и надежда. Те се професионализираха“.

PopuList беше създаден преди осем години в партньорство с "Гардиън". В съответствие с широко приетите критерии в политологията проектът определя крайнодесните партии като формации, които изповядват две основни идеологии – „нативизъм“ и „авторитаризъм“.

Нативизмът е убеждението, че една държава трябва да бъде населявана единствено от представители на местната общност. Затова привържениците на тази идеология обикновено са враждебно настроени към имигрантите и хората, които не принадлежат към местното население, като ги представят като заплаха за културата и интересите на коренните жители.

Това е и основна форма на изключване – крайнодесните партии често се противопоставят и на други групи, възприемани като „чужди“, включително хора от различни религии, представители на ЛГБТ общността или политическия елит.

Авторитаристите вярват, че обществото трябва да бъде строго подредено и че всяко предизвикателство към властта трябва да бъде сурово наказвано. Според тях твърдият подход към закона и реда е основна предпоставка за стабилно общество и здрава национална държава.

Много политолози разделят крайнодесните партии на „екстремна десница“, която цели да разруши съществуващия ред, включително чрез насилие, и „радикална десница“, която действа – или поне твърди, че действа – в рамките на демократичната система.

Тъй като понякога е трудно да се определи дали една партия е „радикална“ или „екстремна“ – заради противоречиви послания, различни позиции сред членовете или промяна във времето – терминът „крайна десница“ се използва като общо понятие и за двата типа.

Някои крайнодесни партии в Европа се опитват да избегнат това определение.

В Германия съдилищата потвърдиха определянето на AfD като „подозирана дясноекстремистка организация“ от вътрешното разузнаване, но партията не може официално да бъде наричана „потвърдено дясноекстремистка“, докато съдебната проверка не приключи, пише БГНЕС.

През 2024 г. върховният съд на Франция отхвърли възражение на Националния сбор срещу определянето му от вътрешното министерство като „крайнодясна“ партия, като прие, че основната му идеология, реторика и дългогодишна политическа платформа оправдават това определение.

В Белгия партията Vlaams Blok се преименува на Vlaams Belang още през 2004 г., след като висшият съд отхвърли жалбата ѝ срещу решение, което я определя като „расистка“.

Като цяло съдилищата приемат, че подобни класификации са въпрос на политологичен анализ и че въпреки усилията на крайнодесните партии да смекчат имиджа си, медиите, държавните институции и политическите им опоненти имат право да ги определят по този начин въз основа на тяхната идеология.

Последното издание на PopuList идентифицира 133 крайнодесни партии в Европа при 112 през 2003 г. Както и при 65-те крайнолеви партии, почти всички са класифицирани и като популистки. Общо проектът отчита 201 популистки партии спрямо 165 през 2003 г.

Популизмът обикновено се съчетава с дясна или лява идеология и разделя обществото на две противопоставени групи – „чистия народ“ и „корумпирания елит“, като настоява, че цялата политика трябва да изразява „волята на народа“.

Поддръжниците на популизма го определят като демократична корекция, която дава предимство на обикновените хора пред политическия елит. Критиците обаче посочват, че популистите на власт често подкопават демократичните норми, например чрез отслабване на независимостта на съдебната система и медиите или ограничаване на правата на малцинствата.

„Тези партии изразяват недоволството на гражданите. Това е полезно за демокрацията“, казва Родуйн. „Но идеите им невинаги са съвместими с основните принципи на либералната демокрация. Това важи особено за крайнодесните популистки партии.“

„А това има значение. Опитът на държави като Унгария, Полша и Съединените щати показва, че когато крайнодесни популисти получат власт, самата демокрация може да се окаже под натиск“.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google