Американският астронавт Едгар Мичъл, един от 12-те души ходили по Луната, почина на 85-годишна възраст. Тъжната вест беше потвърдена от семейството му и НАСА.
Мичъл е претърпял кратко боледуване преди да си отиде в четвъртък вечерта. В същия ден се навършиха 45 години от експедицията на „Аполо-14", в която той участва.
Астронавтът беше последният жив от екипажа, след като колегите му Алън Шепърд и Стюърт Роса също починаха, съответно през 1998 г. и 1994 г.
„Едгар описваше поетично как вижда родната си планета от Луната”, спомни си ръководителят на НАСА Чарлс Болдън.
„Изведнъж, на лунния хоризонт, в дълъг момент на безмерно величество, изникна блестящо синьо-бяло бижу – светла и деликатна, небесно синя сфера, разсечена от завихрени бели ивици. Тя се издигна като малка перла в гъстото море на черната мистерия. Отнема повече от момент да разбереш напълно, че това е Земята… домът ни”, е било описанието на Мичел, цитирано от Болдън.
„Той вярваше в откривателството, като отговори на призива на президента Кенеди за хора, които да бъдат изпратени на Луната. Той е един от пионерите на космическите изследвания, върху чийто рамене сега стоим”, допълни Болдън.
Корабът „Аполо-14” е изстрелян от космодрума „Кейп Каневрал” във Флорида на 31 януари 1971 г. Мичъл отговаря за управлението на лунохода „Антарес”, който слиза на земния спътник в района Фра Мауро.
Това е третата мисия до Луната, която включва човешки персонал, а Мичъл е шестият астронавт, ходил по повърхността ѝ. По време на мисията американците събират 40 кг лунни камъни и извършват редица експерименти. В последствие те се приземяват в капсула в Тихия океан на 9 февруари 1971 г.
На следващата година Мичъл се пенсионира. В последствие се занимава с изследване на съзнанието и паранормалните феномени. Автор е на няколко книги, включително на мемоарите си - „Пътят на изследователя”.
