Американският астронавт Майкъл Колинс, член на "Аполо 11", първата пилотирана мисия, чиито екипаж кацна на Луната, е починал от рак на 90-годишна възраст, предаде Франс прес.
За кончината съобщи семейството му. По време на историческия полет до естествения спътник на Земята той беше пилот на командния модул и остана в орбита, докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин станаха първите хора, стъпили на Луната.
В публикувано комюнике семейството на астронавта заяви, че ще си спомняме за Колинс и за "острия му ум, неговото неотменно чувство за дълг. Няма да забравим и неговия поглед, обърнат към Земята или вглъбен в тихите води на реката, по време на риболов".
Въпреки напредналата си възраст Майкъл Колинс беше най-дейният сред ветераните на "Аполо" и най-поетичният, когато си спомняше за историческия полет до Луната.
"Когато потеглихме и я зърнахме, Боже, какво впечатляващо кълбо!", сподели астронавтът в интервю през 2019 година. "Слънцето беше зад нея и тя беше осветена от златист кръг. Това правеше кратерите наистина странни. Дължеше се на контраста на най-бялото от бялото и най-черното от черното!".
"Но колкото прелестна и впечатляваща да беше Луната, тя не беше нищо в сравнение с гледката през другия илюминатор. Там се беше сгушило едно грахче с размер на палец, едно прекрасно малко нещо, нашата Земя, завита в черното кадифе на Вселената!". Колинс си спомня за репликата, която отправил до Центъра за управление на полетите: "Хюстън, виждам света в моя илюминатор!".
Роден на 31 октомври в Рим в семейство на баща дипломат, Колинс става тест пилот в американската армия. През 60-те години натрупва многобройни летателни часове в Космоса в рамките на мисиите "Джемини". Той бе единственият член на "Аполо 11", който не стъпи на Луната, но никога не изпита огорчение от този факт.
За разлика от Олдрин и Армстронг, Колинс бързо напуска НАСА след историческия полет и триумфалното им завръщане на Земята. Той е назначен за заместник-държавен секретар за връзки с обществеността от президента Никсън. През следващите години Колинс ръководи изграждането на Националния въздушно-космичен музей , който след това оглавява в периода 1971-1979 г. След това става консултант и пише книги, свързани с космическото му приключение.
