Във Франция противници на законопроект за санкциониране на клиентите на проститутките започнаха да събират подписи под петиция, провокативно озаглавена "Не ми пипайте проститутката!"

"Смятаме, че всеки има право да продава свободно прелестите си - и дори има право това да му харесва. Отказваме депутатите да определят норми за нашите желания и удоволствия", се казва в текста на петицията, който ще бъде публикуван в ноемврийския брой на месечника "Козьор", цитиран от БТА.

Законопроектът, внесен от депутатите социалисти, предстои да бъде обсъждан през ноември. Той предвижда използването на услуги, предлагани от проститутки, да се наказва с глоба от 1500 евро. При рецидив наказанието се удвоява.

Сред първите подписали петицията са Фредерик Бегбеде, получил наградата Ренодо през 2009 година за своя "Френски роман", както и Базил дьо Кош, съпруг на активистката на движението срещу легализиране на гей браковете Фрижид Баржо. "Хомо или хетеро, моногамни или развратни, верни или кръшкачи, ние сме мъже. Това не ни прави фрустрираните, перверзни или психопатични хора, описани от поддръжниците на репресията, представяна като феминистка борба. Независимо дали плащаме, или не за плътските удоволствия, ние не бихме пропуснали под никакъв претекст да получим съгласието на нашите партньори", се казва в петицията.

"Ние не защитаваме проституцията, ние защитаваме свободата. И когато парламентът се намесва, за да въвежда норми за нашата сексуалност, тогава е застрашена свободата на всички ни", обяснява главната редакторка на "Козьор" Елизабет Леви.

Подписалите кръстиха своя текст "Манифест на 343-мата мръсници", визирайки манифеста за узаконяване на абортите, подписан от 343 известни жени - актриси, жени на изкуството, интелектуалки, през 1971 г., когато абортът все още се наказваше със затвор. Тогава сатиричният седмичник "Шарли ебдо" ги кръсти "343-те мръсници".

"Навремето 343-те мръсници искаха да имат право да се разпореждат свободно с телата си. 343-мата мръсници искат да имат право да се разпореждат с телата на другите. Вярвам, че не е необходим друг коментар", реагира днес говорителката на правителството Наджат Вало-Белкасем. Аргументът вече беше представен от Ан Зеленски, една от жените, подписали се под петицията от 1971 година.

"Това, което ме обърква, е призивът за свобода", пише Зеленски в "Монд". "Как може да се представя като свобода това, което се гаври с нея?"