В седмицата, в която светът отбеляза 70-тата годишнина от освобождаването на лагера Аушвиц, една жена, оцеляла в ужаса на концентрационния лагер, разказа невероятната си история. Дагмар Леблова дължи живота си на... печатна грешка в документите й за лагера.
Дагмар пристигнала в Аушвиц през декември 1943 г. заедно с цялото си чешко-еврейско семейство. И всички трябвало да умрат там. Скоро чичо й, леля й и брадовчед й били пратени в газовата камера.
„Бях почти на 15 години. И не можех да си представя, че животът ми ще свърши. Че никога няма да видя нищо друго, освен оградите и бодливата тел, никога няма да видя дърво или късче трева”, спомня си 85-годишната жена.
Дагмар прекарвала времето си, като чистела тоалетните заедно с майка си - тежка работа, която вършела на празен стомах. „Храната беше много проста - сутрин нещо, което наричаха кафе - някаква топла течност. А през деня имаше порция супа. Вечер - парче хляб”, спомня си тя.
Дагмар обаче оцеляла, защото сбъркали годината й на раждане. Нацистите направили списък на работниците между 16 и 40 години, които да бъдат пратени да работят на фронта. И името й попаднало там. Вчесто 1929 г., погрешно написали, че е родена през 1925 г., което я правело годна да замине.
„Тази грешка - това, че някой беше написал 5 вместо 9, спаси живота ми. Качихме се в един влак и той потегли - не можехме да повярваме, че тръгваме - не можехме да повярваме, че наистина напускаме Аушвиц”, споделя Дагмар Леблова.
Тя дочакала края на войната в Хамбург. Днес е на 85 години, има три деца и шестима внуци, но твърди, че не би се върнала в концлагера, макар че той вече е музей.
„Аушвиц е гробът на моите родители, сестра ми, почти всичките ми роднини. Спомените ми се връщат. Не бих се върнала там. Прекалено тежко е”, казва тя.
Заобиколена от книгите и снимките си, Дагмар твърди, че живее с усещането за триумф. Защото не се е предполагало, че днес още ще е жива.
