Нюйоркчани и туристите на „Таймс Скуеър” могат да се върнат назад във времето благодарение на телефонни кабинки, които разказват историите на имигранти в града.

„Имало едно място” е проект на концептуалния артист Аман Моджадиди, който събира над 70 истории на имигранти в Ню Йорк. Това са новодошли нюйоркчани, както и второ и трето поколение имигранти, които разказват причините защо напускат родината си и защо избират да дойдат в града. Аудиозаписите са инсталирани в 3 телефонни кабини в центъра на града.

Телефонните будки носят своето собствено историческо и лично значение. Преди бума на високите технологии това беше един от малкото начини да се свържем с близките си, с хората, които са далеч. От слушалката преди имахме възможност да чуем разказите на другите, техните преживявания, да направим уговорките си за среща или да предадем важна информация.

Днес телефонните будки в градовете нямат специфично предназначение, освен емоционална стойност. Затова те са премахвани или преобразувани. Трите кабини на „Таймс Скуеър”, които Аман използва, са сред последните останали в космополитния град.

„Когато научих, че кабините не само в Ню Йорк, но и в други градове, са премахвани, си мислех за всички истории, заключени вътре”, разказва за идеята си Аман Моджадиди. „Има толкова много разговори, които са били споделени в тези слушалки през годините. Исках да направя проект, който разказва истории за миграцията, и веднага се сетих за телефонните кабини. Това беше начин да използвам кабините отново, поставяйки ги в нов контекст”, допълва той.

Аман е артист от афганистански произход, чието творчество изследва теми като културната идентичност и идеята за принадлежност, идентичността на бежанците и чужденците.

Този проект е отговор на решенията на американския президент Доналд Тръмп за контролиране на имиграционните политики.

„Това е най-значимият, съвременен и мощен проект на организацията „Таймс Скуер Артс. Това е политическа битка и политически проблем – такова е и посланието на този художествен проект”, коментира Тим Томпкинс, президент на съюза „Таймс Скуеър”.

Родителите на Аман също са имигранти и за него е необичайно да вижда как стоки и продукти пътуват свободно, но хората нямат същите права. В световната глобализация идеята за граници е все по-малко реалистична.

Подготовката за проекта продължава един месец. Моджадиди среща своите събеседници в миграционните квартали в града, допитвайки се до джамии, синагоги и обществени центрове. Артистът разговаря с тях един по един и записва разговорите им в продължение на два месеца.

В тези истории минувачите на „Таймс Скуеър” могат да чуят не само индивидуалните преживявания на имигрантите и техния път. Телефонните кабини разказват колективна история за метрополитния град Ню Йорк, изграден почти изцяло от имигранти.

„Хора са избрали да дойдат тук, за да работят, да се заселят и да заживеят тук. Това не е история, от която трябва да се страхуваме, а е нещо, което трябва да приемем и да празнуваме”, обяснява Моджадиди.

Инсталацията ще бъде на площада до края на лятото.