Двамата най-високопоставени живи лидери на червените кхмери бяха осъдени на доживотен затвор за извършване на престъпления срещу човечеството, предадоха световните агенции. Присъдата е дадена от трибунал под егидата на ООН в столицата на Камбоджа Пномпен 35 години след падането на режима.
Присъдите на 88-годишния идеолог на режима Нуон Чеа и на 83-годишния държавен глава на „Демократична Кампучия" Кхиеу Самфан е първите емблематични наказания срещу режим, довел до смъртта на близо два милиона души в Камбоджа между 1975 г. и 1979 г.
Нуон Чеа и Кхиеу Самфан са подсъдими от 2011 г., но сложната съдебна процедура беше съкратена, за да може да бъде произнесена поне една присъда преди смъртта на над 80-годишните обвиняеми.
Днешната присъда е по първия „мини процес" за престъпления срещу човечеството, причинени по време на една от най-големите насилствени миграции в съвременната история.
След като завземат властта през април 1975 г., червените кхмери буквално опразват цели градове в страната, прилагайки извратен вариант на марксистката утопия, предвиждащ създаването на земеделско общество без пари и градско население.
35 години след свалянето на режима на червените кхмери, Унг Симонави е все още преследвана от смъртта на 46 членове на своето семейство. Тя е сред около двата милиона жители на столицата, принудени да напуснат дома си, за да работят в колективните стопанства.
Макар че тя успява да оцелее през почти четирите години принудителен труд в оризовите ниви, екзекуциите и гладът й отнемат семейството. Войници на червените кхмери „пребиха леля ми до смърт с три палки пред очите ми, дядовците и бабите ми умряха от глад", разказва 50-годишната жена, докато по бузите й се стичат сълзи.
През октомври, в края на съдебните изслушвания, които продължиха две години, обвинението поиска доживотен затвор за двамата обвиняеми, тъй като това е най-тежкото наказание, предвидено от трибунала.
За голямо огорчение на оцелелите жертви на режима, двамата обвиняеми отхвърлят всички обвинения. „Как могат да заявят, че не са знаели за тези престъпления?", негодува Унг Симонави, която, както много от оцелелите от режима, се надява най-после да бъде въздадена справедливост. „Те трябва да приключат живота си в затвора."
Поч Сопорн, който губи баща си по времето на режима, бил на 12 години, когато войниците влезли в дома му в предградията на Пномпен и наредили на семейството му да замине. „Ядях плъхове, котки, гущери, хлебарки. Ядяхме всичко, което намерим, за да оцелеем", спомня си той за годините в един трудов лагер.
Общо около два милиона души, което е една четвърт от населението на страната, са загинали от изтощение, болести, заради изтезания или са били екзекутирани по време на режима на Пол Пот, починал през 1998 г., без да бъде изправен на съд.
При символичното откриване на процеса през юни 2011 г. и преди неговото съкращаване, на банката на обвиняемите седяха четирима бивши представители на режима на червените кхмери. Министърката за социалните въпроси Йенг Тирит, която беше обявена за негодна да бъде съдена заради деменция, обаче беше освободена през 2012 г. Съпругът й Йенг Сари, някогашният министър на външните работи, почина на следващата година на 87 години.
Трибуналът, критикуван заради мудността си, досега е издал само една присъда - срещу Дуч, чието истинско име е Каинг Гуек Еав, бивш началник на затвора S-21 или „Туол Сленг" в Пномпен, където 15 000 затворници са били изтезавани, преди да бъдат екзекутирани. През 2012 г., той беше осъден на апелативна инстанция на доживотен затвор.
Вторият процес срещу Нуон Чеа и Кхиеу Самфан започна в края на юли. Той ще обхваща обвиненията в геноцид - те се отнасят само до виетнамците и мюсюлманското малцинство на народа чам, принудителните бракове и насилието, упражнено по този повод, както и престъпленията, извършени в многобройните трудови лагери и затвори, един от които е бил S-21.
