Направих първата снимка на дъщеря си Ребека малко след раждането ѝ на 3 август 2005 г. Едва 15 години по-късно направих последната ѝ снимка - миг, след като тя почина от рак на 3 януари 2021 г.
Така започва материалът за „Ройтерс“ от бащата на младото момиче - фотожурналистът Дарин Лупи.
„Съвсем естествено беше да документирам почти всеки момент от красивия живот на Бекс, както я наричаме със съпругата ми Мариса“, обяснява той.
Красивият разказ на изстрадалия баща продължава с ретроспекция на живота на дъщеря му, като озареното ѝ личице на 2-годишна възраст, притеснението в очите ѝ, докато чака да излезе на танцовата сцена на 12-годишна възраст, времето, когато си играе в поле с диви цветя заедно с кучето ѝ Куки.
След безгрижното детство на вратата на дома им в Малта почуква коварна болест.
„Още по-трудно, много по-трудно, бе да документирам заболяването и смъртта ѝ от рядка и изключително агресивна форма на рак на костите. Като времето, когато седеше в тъмното и получаваше интравенозни течности след химиотерапия, а дългата ѝ прекрасна тъмна коса бе само спомен“, разказва Дарин Лупи.
Болезненият разказ е наситен с много ретроспекция.
„Спомням си миговете, в които тя прегръщаше плюшеното си мече Снъгълс, докато спеше в болничната стая по средата на ужасна серия от процедури, които се надявахме да я спасят. Както и времето, когато съпругата ми плачеше над тялото на дъщеря ни Бекс, а луничките по лицето ѝ бяха жесток символ на нейната младост и красота“, добавя бащата на младото момиче.
През септември „Ройтерс“ публикува първият фоторепортаж за борбата на семейството с болестта на Ребека, която става още по-непосилна заради пандемията от COVID-19, достигнала Малта.
Тогава разказът завършва с момент на надежда - Бекс е изписана от болницата след месеци на изтощително лечение и надеждата все още е била нещо, в което семейството вярва.
„След изписването ѝ от лечебното заведение в средата на юли наистина вярвах, че най-лошото е зад гърба ни. Тогава не осъзнавах, че причината заради която нищо не се случваше с възможната опция за лечение в Англия, беше, че консултантите там не вярваха, че тя има голям шанс, защото вече имаше метастази“, добавя Дарин.
Малко след това Ребека започва да изпитва силни болки, а след направени изследвания откриват, че младото момиче има тумор в рамото. За нея вече е твърде късно.
В края на септември Бекс отново е приета в болница. Това е последният ден, в който тя вижда дома и домашните си любимци, за последен път усеща аромата на стаята си.
Младото момиче губи битката с коварната болест в прегръдките на родителите си.
"Всеки миг, в който мисля за нея, отчаяно търся знаците, които хората казваха, че ще срещнем, точно както отчаяно искам да я сънувам, но не го правя. Може би се опитвам прекалено много и трябва просто да оставя нещата да се случват. Знам, че тя ме чака някъде там горе", добавя баща ѝ.
