Изстрели, последвани от три експлозии, разкъсаха нощта. На парижкия булевард "Волтер" настъпи тишина. 20 минути след полунощ, 14 ноември, трима от терористите, които атакуваха три часа по-рано концертната зала "Батаклан", се самовзривиха. Четвъртият е прострелян по време на специализираната операция, съобщава френското издание "Льо Монд".
Полицията освободи десетки заложници. Старата концертна зала е придобила вид на бойно поле. На земята - пълна бъркотия – локви от кръв, ранени и десетки безжизнени тела. Най-малко 80 души от публиката са убити от терористите.
Нападението започва около 21:30 ч., малко след началото на концерта на популярна метъл група. Четирима мъже, въоръжени с автомати, влизат през главния вход, убивайки охраната. Последват няколко единични изстрела, след това откоси.
В първия момент зрителите мислят, че става въпрос за случайна шумотевица. Лицата на стрелците са покрити с качулки и шалове, разказа Бенедикт, който е бил близо до един от изходите и успява да избяга заедно с приятеля си.
Паниката постепенно обхваща тълпата
Хората се хвърлят на земята. „Лежах на пода, момичето до мен беше мъртво, стреляха много”, разказва един от оцелелите, който си спомня, че чул един от нападателите да вика: „Всичко това е по вина на вашия президент”.
Полицията пристига на булевард "Волтер". Цивилни въоръжени полицаи заемат позиции, прикривайки се зад колите. Няколко изстрела проехтяват от зала "Батаклан". Мястото все още не е отцепено, така че случайните минувачи се оказват лице в лице със спецчастите.
На местните жители е наредено да затворят прозорците си
Около 23 ч. полицейски кордон опасва булевард "Волтер". Зад огражденията е пълно със журналисти и любопитни хора, готови с телефон в ръка да запечатат всичко, което видят. Полицията изисква от тях да се прикрият зад стените или колите.
Десетки пожарни коли и линейки пристигат на мястото. Пред концертната зала незабавно е разгърната полева болница, както и импровизирана полицейска база.
Вътре в залата заложници изживяват истински кошмар
Нападателите доубиват ранените на земята.
„Имах парче плът върху себе си, имаше кръв навсякъде, трупове, разказа млад мъж с измъчен поглед и засъхнали кървави следи върху панталона си. Той е бил на концерта с баща си, но не знае къде се намира сега. Когато стрелбата започва бащата и синът са на метри от сцената. Някои от хората до тях се свличат, поразени от куршумите.
Всички са на земята, парализирани от страха, тяло до тяло, живи до мъртви. В джобовете – телефоните вибрират. Очакването продължава два часа, до момента на полицейския щурм.
Двадесетина зрители на балкона оцеляват, укривайки се на тавана.
Други успяват да излязат през един отвор на покрива
Някой, който познава мястото, го е отворил, разказа Джон, един от оцелелите.
„Имаше деца на земята, пред очите ми все още са едно момче и жената, които бяха до мен. Аз бях един от първите, който се спаси, след това започнаха един по един да повдигат останалите хора, за да се измъкнат през отвора на покрива, общо 60 души.
Забелязах светещ прозорец, който гледа към един от апартаментите. Не знам кое беше по-страшното – труповете или очакването, което последва, когато снайперистите по покривите фиксираха лицето ми с червените лазери на пушките си”.
Според Джон полицията е щурмувала залата именно през отвора, който е послужил за спасителен изход на заложниците.
В ложите трима от атентаторите се самовзривяват
Оцелелите се спускат от покрива благодарение на четири стълби на пожарникарите. С празни погледи и без връхни дрехи, те се идентифицират пред полицаите, след което отиват да им разкажат всичко, което са видели и чули в "Батаклан".
Мъже и жени на носилки, увити в одеала, са вкарвани в линейките. Тези, които могат да ходят, се движат в групи, придружавани от спасители. Улицата е пълна с униформени и цивилни полицаи, и пожарникари.
„Вътре е касапница", казва спасител, евакуиращ мъж с окървавена тениска.
Най-тежко ранените незабавно са откарани в болница.
Една фигура, облечена в черно, се промъква между униформените – кметът на Париж, Ан Идалго, е първият политик на мястото. С мрачно лице и насълзени очи тя говори с началника на полицията в Париж Мишел Кадо.
