Четири деца оцеляха в продължение на седмици след самолетна катастрофа. Те бяха открити живи в джунглата на Колумбия, след като малък пътнически самолет се разби на 1 май. При инцидента загинаха пилотът и двама възрастни пътници.
Четирите деца – на 1, 4, 9 и 13 години, останаха невредими и успяха да намерят спасение. Историята на Джулиан Дилер, случила се 50 години по-рано, е много подобна. Тя се бори с глада, комарите и страха от смъртта, но оцелява.
Напълно изтощена, с изгорени от слънцето рамене и със замъглени от глад мисли, Джулиан се опитва да се изкачи по хълма пред нея. За няколко изминати метра се нуждае от часове. Има болезнена рана на гърба, червеи са прояли дупка в кожата ѝ. Но най-после започва да изпитва облекчение.
След 10 дни сама в перуанската тропическа гора тя най-накрая намира знак за човешка цивилизация – лодка и подслон, направен от палмови листа. Тя се вторачва в единствения си шанс за оцеляване.
Спи, надява се и чака. От време на време Джулиан се опитва да хване жаба, за да засити глада си. Никой обаче не идва, а тя се чувства твърде слаба, за да продължи. На 11-ия ден трима мъже излизат от гората.
„Аз съм Джулиан, оцелях при разбиването на самолета LANSA”, казва 17-годишното момиче на испански.
Нейната история обикаля света. Тя е единствената, оцеляла при катастрофата в Източно Перу в края на 1971 г., при която загинаха 91 души. Джулиан познава законите на джунглата. Тя е израснала с родителите си зоолози в изследователска станция в перуанската тропическа гора.
През 1998 г. режисьорът Вернер Херцог прави документалния филм „Падането на Джулиан в джунглата“, а четири десетилетия след катастрофата тя написа книга.
„Когато паднах от небето. Как джунглата ми върна живота” е преведена на дванадесет езика.
Ред 19, място F
На 24 декември 1971 г. Джулиан и майка ѝ са сред тълпата на летището в Лима. В залата за чекиране е пълен хаос. Няколко полета са отменени предишния ден и сега стотици пътници се опитват да хванат друг самолет, за да се приберат у дома за Коледа.
Режисьорът Вернер Херцог, който години по-късно се среща с Джулиан за документалния филм за нея, е сред чакащите.
Джулиан и майка ѝ успяват да си намерят места в самолета на перуанската авиокомпания LANSA.
„Когато най-накрая видяхме машината, тя ни изглеждаше великолепна, като чисто нова."
По-късно се оказва, че не е така. Двете жени заемат местата си. Предпоследен ред, номер 19. Джулиан а седи до прозореца, място F, майка ѝ е в средата на редицата от трима. До пътеката е мъж. Полетът от Лима до Пукалпа трябва да отнеме около час. Настроението e приповдигнато, всички очакват Коледа с нетърпение.
След половин час еуфорията изчезва и идва място за паниката. Самолетът се насочва право към фронта на гръмотевична буря и започва да се тресе. Хората крещят. Багажът пада от рафтовете, чашите летят във въздуха. Джулиан чува майка си да казва: „Вече всичко свърши.“ Това е последният път, в който чува гласа ѝ.
Самотно летене на седалка във въздуха
View this post on Instagram
Самолетът пада от 3000 метра височина, но без Джулиан. Седалката, за която е завързана, се върти сама във въздуха. Как точно се е случило остава като въпрос на спекулации. Самолетът вероятно е бил разбит на части от мълния, а седалката е била изхвърлена извън машината с пътника върху нея.
Джулиан пада. Губи съзнание и продължава да пада. Събужда и се вижда джунглата пред себе си. Усеща как коланът спира дъха ѝ.
Когато идва на себе си, тя лежи на мека растителност. Тялото ѝ е покрито с кал, очилата ѝ са изчезнали. Лявото ѝ око е подуто, има комоцио и счупена ключица, както и няколко разкъсвания. Но е жива. В този момент тя не изпитва страх, по-късно определя усещането за „безгранично чувство на самота“.
„Никога няма да забравя картината, която видях, когато отворих очи - върховете на дърветата гигантите в джунглата и златна светлина, минаваща през тях, която кара всичко да блести в много нюанси“, разказва Джулиан за момента на събуждането си.
Торбичка с плодови бонбони
Джулиан не намира никакви отломки или части от багаж, но открива торбичка с плодови бонбони. Иска да напусне мястото, на което е паднала, а така излиза от обхвата на търсещите самолети.
Тя открива много мъничък поток, но знае, че там, където има малък, има и по-голямк, който накрая се влива в река.
През деня следва течащата вода, а когато се стъмни, остава в закътано място за сън.
Когато вали, силните капки и студът не ѝ дават да заспи, а когато е сухо, я мъчат комари и мушици. Тя много мисли за майка си и се вкопчва в мисълта, че и тя може да е жива.
Бонбоните са единственото и препитание. Няма нож за корените и запалка - за риба на огън.
Тъй като декември е дъждовният сезон, плодове също почти няма.
Уроците на джунглата
На шестия ден Джулиан се натъква на голяма река. За да избегне риска да настъпи отровни змии или паяци, тя първо гази през водата, а по-късно се оставя да на течението да я носи. Водите са обитание за каймани, но момичето знае, че те обикновено не нападат хора.
„Моето предимство беше, че бях живял в джунглата достатъчно дълго. Родителите ми бяха зоолози и почти нямаше нещо, което да не са ми показали“, разказва Джулиан в книгата си.
Плува, почива, надява се, съмнява се. Силите на Джулиан намаляват. Слънцето напича кожата ѝ, мухите са снесли яйца в раните ѝ. Тя започва да си фантазира, внезапно вижда покриви и чува звуци на пилета.
„Едва намерих поредни сили. Осъзнавах, че трябва да ям нещо, ако не искам да умра. Но какво?“, пита се Джулиан. Така стига до чакълест бряг, на който открива лодката и заслона, където е намерена и спасена от трима горски работници на 3 януари 1972 г.
View this post on Instagram
Бронята на изживяното
Едва десетилетия по-късно тя успява да говори за преживяното.
„Едва наскоро осъзнах как съм живяла през последните 40 години - с броня, която едва сега бавно се чупи“,споделя Джулиан пред Süddeutsche Zeitung през 2014 г.
След катастрофата момичето записва да учи биология и има докторска степен за живота на прилепите. По-късно Джулиан става заместник-директор на Баварската държавна зоологическа колекция в Мюнхен и все още отговаря за изследователската станция в Перу, която родителите ѝ основават. През 2021 г. Джулиан получи Федералния кръст за заслуги за отношението си към природата и хората в перуанската тропическа гора.
През годините осъзнава, че иска да продължи делото на родителите си. „Дадоха ми втори живот. Използвам го, за да защитя гората”, казва тя.
