Пациент е оцелял в продължение на два дни с външно оксигенирана кръв в периода между отстраняването на тежко увредените му бели дробове и достигането на състояние, позволяващо трансплантация.
Когато донорските бели дробове са били осигурени, анализът на отстранените органи е показал, че този подход е бил необходим, което подсказва, че и други пациенти биха могли да имат полза от подобен „безбелодробен“ интервал. Затова разказват специализирани сайтове като Nature, Scientific American, порталът Newsroom.
Развитието на белите дробове, които смесват кислорода от въздуха с кръвния поток, е едно от ключовите условия, позволили на гръбначните да живеят на сушата. През следващите 400 милиона години всяко земноводно, влечуго, птица и бозайник е разчитало на тях — поне до съвсем скоро.
Случаят на 33-годишен мъж, който преди това е бил здрав, е предупреждение за всички, които смятат, че грип Б представлява сериозна заплаха само за възрастните или много младите, посочват специалистите.
Той е приет в болница в Чикаго с остър респираторен дистрес синдром (ARDS), а през следващите шест седмици вторична инфекция с Pseudomonas aeruginosa води до развитие на некротизираща пневмония. Нито антибиотиците, нито кислородната терапия успяват да обърнат или дори да спрат влошаването, което води до започваща сърдечна и бъбречна недостатъчност.
„Сърцето му спря веднага след пристигането. Трябваше да извършим кардиопулмонална реанимация. Когато инфекцията е толкова тежка, че белите дробове буквално се разпадат, те са необратимо увредени. Тогава пациентите умират“, заяви проф. Анкит Бхарат от Северозападния университет, който ръководи усилията за спасяването на пациента.
Дори при наличие на възможност за двойна белодробна трансплантация организмът му е бил твърде увреден от инфекцията, за да я понесе. Само отстраняването на белите дробове е можело да постави инфекцията под контрол и да създаде условия останалите органи да започнат да се възстановяват, но това поражда очевиден проблем: „Сърцето и белите дробове са неразривно свързани. Когато няма бели дробове, как поддържаш пациента жив?“
До неотдавна това е било невъзможно, но някои пациенти с муковисцидоза, при които белите дробове са почти напълно отказали, са живели дни наред благодарение на кислород, доставян от изкуствени бели дробове.
Екипът на Бхарат създава апарат, способен да възпроизведе функцията на белите дробове — да насища кръвта с кислород и да отстранява въглеродния диоксид, като същевременно поддържа подходящ кръвен поток през отслабеното сърце.
Междинната система не е създадена от нулата. Изкуствени бели дробове, подпомагащи биологичните при затруднена функция, вече съществуват. Бхарат и колегите му определят оксигенацията на кръвта чрез мембрана като „конвенционална“, но иновативни се оказват стъпките за предотвратяване на прекомерно налягане в сърцето, артериите и камерите. Екипът разчита на алтернативни пътища за навлизане и излизане на кръвта от сърцето чрез шънт, който постоянно се адаптира към силата на кръвния поток.
Веднага след отстраняването на белите дробове и подаването на външно оксигенирана кръв останалите органи на пациента започват да се възстановяват. Два дни по-късно, когато донорските бели дробове стават налични, хирурзите преценяват, че той е в състояние да ги приеме, и трансплантацията е извършена.
Научна публикация за операцията е излязла едва сега, след като пациентът е оцелял още две години с добра белодробна функция и се е върнал към здравословен начин на живот. „По правило белодробната трансплантация е запазена за пациенти с хронични заболявания като интерстициална белодробна болест или муковисцидоза. В момента се смята, че при тежък ARDS пациентите трябва просто да бъдат поддържани, докато белите дробове се възстановят“, посочи Бхарат.
Този сценарий не е изглеждал вероятен още преди операцията, а изследването и анализът на отстранените бели дробове показват, че възстановяване не е било възможно. Белезите са били толкова разпространени и тежки, че тъканта не е имала шанс да се регенерира.
„За първи път на биологично ниво предоставяме молекулярно доказателство, че някои пациенти ще се нуждаят от двойна белодробна трансплантация, иначе няма да оцелеят“, каза Бхарат.
В момента малко болници разполагат с възможности да извършат подобна операция. Въпреки това Бхарат се надява, че с повторението ѝ методът ще бъде усъвършенстван, така че пациентите да могат да бъдат поддържани живи по-дълго, когато донорски бели дробове не са налични веднага. При положение че донорските органи достигат само до малка част от нуждаещите се, крайната цел е създаването на по-дълготрайно решение.
„В практиката ми млади пациенти умират почти всяка седмица, защото никой не е осъзнал, че трансплантацията е възможност. При тежки увреждания на белите дробове, причинени от респираторни вируси или инфекции, дори в остри ситуации, белодробната трансплантация може да спаси живот“, подчерта Бхарат.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
