Лекарите пропускат симптоми на сериозни и потенциално смъртоносни мозъчни разстройства и болести, които се отключват при боледуване от COVID-19, твърдят британски учени, цитирани от „Гардиън“. В случая става въпрос за пациенти, които са изкарали новия коронавирус с леки симптоми.
Водещи невролози публикуваха данни за повече от 40 пациенти с COVID-19, чиито усложнения варират от сериозно мозъчно възпаление, делириум и неврологични увреждания и мозъчни удари. В някои от случаите неврологичните проблеми са единственият симптом на коронавируса.
Данните за случаите са публикувани в реномирания журнал „Брейн“ и разкриват настъпването на опасно медицинско състояние с името остър дисеминиран енцефаломиелит. Във Великобритания случаите на заболяването били един месечно преди пандемията, но след първата вълна заболели се увеличили до 2-3 случая седмично през април и май месец.
Жена на 59 години починала от усложнението.
Едната част от пациентите имали възпаление на централната нервна система, 10 от тях изпитвали делириум и психоза, осем получили мозъчни удари, а други имали проблеми с периферната нервна система, които водят до парализа.
„COVID-19 засяга мозъка по начин, който никога не сме наблюдавали при други вируси. Всъщност може да имаш тривиално заболяване на белите дробове, но сериозен неврологичен проблем“, коментира Майкъл Занди, автор на изследването.
При острия дисеминиран енцефаломиелит се наблюдават прилики с множествената склероза, но заболяването протича много остро и само веднъж. Въпреки това някои пациенти остават с дълготрайни увреждания.
В изследването е описан случай на 55-годишна жена, която била излекувана от COVID-19 и нямала данни за сериозни психиатрични заболявания в миналото. След сблъсъка си с коронавируса тя започнала да се държи странно – слагала и сваляла палтото си многократно без причина и халюцинирала маймуни и лъвове в дома си. Тя била приета отново в болница и след лечение с антипсихотропни лекарства се подобрила.
При друга жена с COVID-19 се наложила спешна операция, при която била премахната част от черепа, за да се облекчи налягането от мозъчното възпаление.
Учените правят паралел с пандемията от испански грип през 1918 г., когато след отстъпването на вируса около 1 млн. хора по цял свят развили различни мозъчни заболявания.
„Надяваме се, че това няма да се случи, но когато имаме толкова мащабна пандемия, засягаща толкова сериозно световното население, трябва да бъдем подготвени“, казва Занди.
