Философът Цветан Тодоров почина в Париж на 77-годишна възраст.
Той е роден на 1 март 1939 г. в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия – общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет.
През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката – това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст.
От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.
Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология.
Той работи още в полето на социологията, лингвистиката, историческата наука.
Книгите му, писани на френски език, се превеждат в България след 1984 г.
Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.
Ще го запомним с мисълта: "Когато един народ се превърне в стадо, той може да бъде лесно манипулиран."
