13:39 ч. 22.06.2026
Киър Стармър обяви, че се оттегля като министър-председател на Великобритания и лидер на Лейбъристката партия, слагайки край на управление, продължило малко повече от две години след убедителната му изборна победа през 2024 г.
В прощалното си обръщение Стармър заяви, че е поел партията в състояние на „политически, финансов и морален фалит“ и е успял да я преобрази, като е „изкоренил отровата на антисемитизма“ и е възстановил общественото доверие в икономиката, отбраната и националната сигурност. Той призна, че в Лейбъристката партия вече се поставя въпросът дали е най-подходящият човек да я поведе към следващите парламентарни избори.
„Чух отговора на партията по този въпрос и го приемам с достойнство“, каза Стармър.
Свързана новина
„Всяко решение, което съм вземал, е било продиктувано от желанието да поставя на първо място страната, която обичам“, продължи той.
Лидерът на лейбъристите е уведомил краля за решението си и е поискал партийното ръководство да организира ускорена процедура за избор на наследник. До излъчването на нов лидер той ще остане начело на правителството и обеща плавно предаване на властта, предаде БГНЕС.
Оставката бележи драматичен обрат за политик, който през юли 2024 г. сложи край на 14-годишното управление на консерваторите и донесе на Лейбъристката партия най-голямата ѝ изборна победа от повече от две десетилетия.
АФП прес отбелязва, че Стармър поема властта с обещанието да сложи край на политическия хаос, белязал последните години на консервативното управление. В първата си реч като премиер той обещава правителство в служба на обществото и по-умерен стил на управление, противопоставяйки се на идеологическите сблъсъци и политическия театър на своите предшественици.
Реалността обаче се оказва различна. Поредицата от политически отстъпления и непоследователни решения постепенно подкопава авторитета му както сред избирателите, така и сред собствената му партия. Бившият адвокат по човешки права, който дълго време изгражда образ на компетентен и прагматичен управленец, не успява да убеди обществото, че контролира събитията.
Управлението му е започнало трудно след силно непопулярното решение за ограничаване на зимните помощи за милиони пенсионери, от което впоследствие правителството е било принудено да отстъпи. Последвали са нови отстъпления по реформи в социалната система, планове за данъчно облагане на наследствата в земеделието и други ключови политики. Недоволство предизвикват и увеличението на данъците върху работодателите и ръстът на минималната работна заплата.
Политическите проблеми са съпътствани и от поредица скандали. Сред тях е спорът около безплатни подаръци за представители на управляващите, както и оставката на заместник министър-председателя Анджела Рейнър през септември 2025 г. заради неплатен данък върху имот.
Особено тежък удар нанася аферата около Питър Манделсън. Стармър е принуден да освободи британския посланик във Вашингтон заради близките му връзки с покойния американски финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн. Назначението предизвиква бурна обществена реакция, а премиерът впоследствие поднася извинение. Скандалът води и до напускането на двама от най-близките му съветници.
Допълнителен натиск идва след тежките загуби на местните избори през май, които засилват призивите за смяна на ръководството.
В международен план Стармър запазва по-силен авторитет. Той получава похвали за твърдата си позиция спрямо президента на САЩ Доналд Тръмп по време на кризата около Иран, за поддържането на европейската подкрепа за Украйна и за усилията си да подобри отношенията между Лондон и Европейския съюз след Брекзит.
Въпреки това вътрешнополитическите проблеми се оказват решаващи. Социологическо проучване на „ЮГов“ отчита едва 19% одобрение за Стармър - едно от най-ниските нива за британски министър-председател в съвременната история.
Анализаторът Джон Харис от британския вестник „Гардиън“ вижда основната причина за краха му в липсата на ясна политическа идентичност. По думите му избирателите трудно са могли да обяснят защо не харесват Стармър, но същевременно са изпитвали силно недоверие към него.
Свързана новина
„Гардиън“ пише, че управлението му е било възприемано като лишено от посока и последователност. Изданието отбелязва, че много британци свеждат цялото му наследство до решението за орязване на зимните помощи за пенсионерите само седмици след изборната победа. Скандалите около подаръци за представители на властта и многобройните политически завои допълнително засилват впечатлението за управление без ясни принципи.
Вестникът припомня и промяната в позициите на Стармър по редица чувствителни теми. Като лидер на опозицията той поема редица ангажименти към лявото крило на партията, част от които впоследствие изоставя. Същевременно твърдият му курс по миграцията отчуждава част от традиционните лейбъристки избиратели.
Стармър не успява да предложи убедителен разказ за бъдещето на страната в период, когато британското общество все още се възстановява от последиците на Брекзит, пандемията и кризата с разходите за живот. Вместо надежда и ясно направление, мнозина избиратели виждат колебание и липса на визия.
Негов наследник вероятно ще стане Анди Бърнам, бивш кмет на Голям Манчестър, който през последните месеци се утвърди като фаворит сред лейбъристите. За разлика от Стармър, Бърнам е възприеман като по-харизматичен политик, който общува по-естествено с избирателите и успява по-лесно да печели обществена подкрепа.
Така само две години след историческата победа на лейбъристите Стармър напуска политическата сцена като лидер, който успя да върне партията на власт, но не и да задържи доверието на обществото. Наследството му ще бъде управление, белязано от липса на ясна посока. Той се оказва един от най-непопулярните британски премиери в последните десетилетия.
