Годината е 1936 г., а градът – Берлин. По това време Адолф Хитлер вече е утвърден диктатор, а идеята му за чиста арийска раса – широко разпространена.

През лятото на 1936 г. Берлин посреща атлети от цял свят за летните Олимпийски игри. Германия печели домакинството пред Барселона, а в това Хитлер вижда прекрасна възможност – да покаже на всички, че арийските атлети са най-добрите.

Хитлер много добре разбира важността на този международен спортен форум. Той поръчва да бъде построен нов стадион със 100 000 седящи места, както и шест салона и няколко по-малки арени, на които да се проведат състезанията. Олимпийските игри в Берлин за първото телевизионно излъчване в човешката история, предавани са и по радиото в 41 държави.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Хитлер наема и германският режисьор Лени Рифенщал, на която плаща 7 милиона долара да заснеме Олимпийските игри. Рифенщал поставя началото на много от техниките, с които се снима спор и сега.

Снимка: Getty Images

Разбира се, на игрите било забранено да участват германски атлети от еврейски произход. Хитлер прави всичко възможно тези спортисти да не достигнат до състезанията.

Но има нещо, което Адолф Хитлер не успява да предвиди. И това е 180-сантиметровият чернокож Джеси Оуенс – основен атлет на Съединените щати.

Оуенс е роден в Оуквил, Алабама, през 1913 г. До 1936 година той вече е един от водещите атлети в САЩ и има поставени 4 световни рекорда. Но именно олимпийските игри в Берлин го поставят в книгите по история.

Снимка: Getty Images

Като чернокож американец, Оуенс определено е противоположност на всички разбирания на Хитлер за чистата раса. Атлетът дори поставя въпроса дали САЩ въобще трябва да участва в тези игри, тъй като се провеждат в страна със сериозна дискриминация.

Въпреки това Оуенс заминава. И е посрещнат от орди германски фенове.

В първия ден на Олимпийските игри Оуенс печели златен метал за 100 метра бягане с време 10,3 секунди.

На следващия ден – златен медал за дълъг скок.

На третия ден – златен метал за 200 метра спринт.

4 дни по-късно – Оуенс взима четвъртия си и последен за Олимпиадата златен медал на щафета.

В тези години четири златни медала са рекорд сами по себе си.

Естествено, Хитлер не е впечатлен. Той вече е отказал категорично да се ръкува с медалисти, които не са германци. Не прави изключение и с Оуенс.

Снимка: Getty Images

Масово се твърди, че атлетът е бил сериозно дискриминиран в Германия, но самият Оуенс отрича това. Той даже разказва по-късно, че Хитлер му е махнал леко от трибуните след като печели последния си златен медал. Но най-потресаващо свидетелство за случилото се на Олимпийските игри в Берлин е снимката на Оуенс, на която той козирува пред американския флаг… а нацистите са изпънали ръка в добре разпознаваемия поздрав на Третия райх.

Снимка: Getty Images

Макар Джеси Оуенс да успява без да иска да развали тотално идеята за чиста арийска раса, той се връща обратно в Щатите, където държавата все още има много дълъг път да извърви за правата на чернокожите. Докато е в Берлин, на Оуенс е позволено да спи в един хотел с белите атлети – нещо, което в Щатите е немислимо.

През целия си живот Оуенс е обект на расизъм. Въпреки постиженията му в спорта, той никога не е поканен на визита в Белия дом, а след легендарните Олимпийски игри в Берлин не получава дори телеграма с благодарност от тогавашния президент Франклин Рузвелт.

Олимпийският герой на Щатите успява да разбие митовете за расизъм и омраза и по още един начин. Докато е на Олимпийските игри в Берлин Оуенс става изключително близък приятел с германеца Луц Лонг.