Очите не могат да скрият сексуалната ориентация на човека. Разширяването на зениците е точен индикатор за това, съобщава електронното издание Хъфингтън Поуст, като се позовава на проучване от Университета Корнел.

Когато хората гледат еротични снимки и изпитват сексуална възбуда, зениците им се разширяват несъзнателно. По този начин ориентацията лесно може да бъде установена.

Новото проучване е първият мащабен експеримент, който показва връзката между еротичните желания и разширените зеници, твърди Рич Сейвин-Уилямс, психолог в Корнел.

"Ако мъжът е хетеросексуален, очите му се разширяват при вида на жени“, заявява той пред LiveScience. "При гейовете е обратното, зениците им се разширяват, когато гледат мъже“.

Той и колегите му набрали доброволчески екип от 165 мъже и 160 жени, включително хетеро-, хомо- и бисексуални участници. Всеки от тях гледал видео с онаниращ мъж, мастурбираща жена и неутрални пейзажи. Светлината била настроена така, че да не влияе на очите. Камера записвала дори и най-малките промени в размерите на зениците, а доброволците предавали степента на възбуда от всяко видео.

Хетеросексуалните мъже реагирали на изображенията на жени, а гейовете – на тези с мъже. Бисексуалните мъже откликвали и на двете.

При жените обаче нещата не били толкова праволинейни. Лесбийките се възбуждали при вида на същия пол. Но зениците на хетеросексуалните дами се разширявали еднакво при изображения и на двата пола, въпреки че докладвали за по-голяма възбуда при гледката на мъже. Това не означава, че хетеросексуалните жени всъщност имат двойна ориентация. По-скоро субективната им възбуда не отговаря на телесната, смята Сейвин-Уилямс.

Според научна теория жените са били изложени на риск от изнасилване още от древни времена и заради това отговарят с овлажняване на всяко сексуално действие, независимо дали то е желано, или не, за да се предпазят от травми. Сейвин-Уилямс твърди, че разширяването на зениците се наблюдава в отговор на всяко вълнение и стимул, включително лицето на любим човек или красиво произведение на изкуството. Това е знак, че нервната система е възбудена.

Сексуалната ориентация традиционно се изучава, като на доброволци се прожектират еротични филми или изображения, докато прикрепени устройства измерват притока на кръв към гениталиите. Тези изследвания обаче имат недостатъци, смята Сейвин-Уилямс. Някои хора могат да потискат възбудата си или просто нямат генитална реакция в лабораторни условия.

"А някои просто не искат да участват в проучване, което включва гениталиите им“, заявява психологът.

Запитването на хора дали определен обект ги възбужда, или не, също не води до прецизни резултати, защото много хора са засрамени да признаят желанията си или дори ги отричат пред себе си. Също така директните въпроси за сексуалната ориентация са неудобни в много култури, посочва Сейвин-Уилямс. Методът за изследване на ориентацията чрез зениците може да помогне на много хора, които имат проблем с откриването на истинската си сексуалност, смята Сейвин-Уилямс.