Все по-трудно намирам нов, качествен, различен и интересен филм, който за дълго време да грабне вниманието ми. Е, този уикенд, обаче, успях да попадна на един невероятен филм – „Облакът Атлас”. Да си призная честно не отидох на кино с нагласата да гледам именно тази холивудска лента. С недоверие влязох в салона и се надявах, че новото творение на Анди Ваховски, създател на трилогията „Матрицата”, няма да ме разочарова, а и все пак щях му посветя цели 3 часа от свободното си време.

Вече съм свикнала с мисълта, че няма оригинални идеи в касовите холивудски продукции, защото повечето сценаристи и режисьори се доверяват на успешната схема на филмова адаптация по хитови романи. „Облакът Атлас”, филм по едноименната книга на Дейвид Мичъл, обаче, печели благодарение на майсторската актьорска игра.

Какво всъщност мога да кажа за този филм? Разказани са шест истории, които се простират във времето от 1849 г. до 2346 г. Едни и същи актьори се появяват в различни роли, играейки герои от различни раси, пол и възраст. Някои от тях дори не са хора, а фабриканти. Актьорската игра и грим са толкова ефектни, че често нямах идея, дали гледам Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант или Джим Броудбент.

Действието обхваща различни епохи, а сюжетът проследява преживяванията на герои, които нямат нищо общо помежду си – млад адвокат, прекосяващ Тихия океан през 1949 г.; бисексуален, лишен от наследство, отчаян композитор, живеещ в разкъсваната от война Белгия; напориста журналистка от Сан Франциско, която през 1973 г. се сдобива с компрометираща информация за местната ядрена електроцентрала; криещ се от гангстери съвременен, суетен издател; сервитьорка-клонинг в Нео-Сеул, оглавяваща революционно движение срещу нехуманната система и човекът от 24 век Закри, който става свидетел на разпадането на науката и цивилизацията.

Мога да кажа, че прескачането из шестте времеви и пространствени линии се обединява от повтарящия се мотив, че всички живи същества са свързани от жаждата за свобода и естествено от любовта, която не познава граници.

„Нашият живот не ни принадлежи. Обвързани сме с други души от миналото и настоящето. И с всяко провинение и всяка добрина градим бъдещето си” - това именно е основната идея, задвижваща света в лентата.

Е, със сигурност мога да кажа, че отново искам да гледам този филм.