Заловен през 2022 г. и по-късно освободен при размяна на военнопленници, Назар Далецкий научава, че заради ДНК грешка е бил погребан. След завръщането си той се покланя пред гроб, за който се е смятало, че е негов.
В първия ден след завръщането си у дома, след близо четири години плен в Русия, Назар Далецкий отива до малкото гробище в родното си село в Западна Украйна. Там, сред гробовете на загинали на фронта войници, той застава пред собствената си гробница. Няколко седмици по-рано е бил освободен при размяна на пленници.
Служител от украинските служби за сигурност му съобщава, че грешка в генетичната идентификация е довела до това семейството му преди три години да погребе останки, за които се е смятало, че са негови. По документи, според властите, Назар Далецкий вече не съществува. Репортаж на „Ню Йорк Таймс“ разказва за този необичаен случай.
46-годишният мъж стои сред открито поле с десетки надгробни камъни, всеки с украинско знаме. Шест от тях отбелязват гробовете на загинали войници. На седмия – неговия – знамето вече е премахнато, както и останките на неизвестния войник, погребан там. Останала е само прясна пръст след ексхумацията.
„Не всеки има възможността да присъства на собственото си погребение и да разбере кой е плакал най-много за него“, казва той с горчивина.
На 5 февруари 2025 г., деня на репатрирането му в Украйна, 72-годишната му майка Наталия Далецка получава обаждане. Кметът на селото, предупреден предварително, пристига, за да заснеме момента. Племенницата му Роксолана Макохин вдига първа телефона и извиква от радост.
Когато произнася името Назар, майка му закрива лицето си с ръце, взема слушалката и казва:
„Боже мой, колко те чаках, скъпо мое дете“. Въпреки това минават още седмици, преди да го види на живо.
През май 2022 г. Назар Далецкий е пленен от руските сили, докато с бойните си другари се опитва да удържи позиция в източната част на страната, пише БГНЕС.
Първоначално е откаран във военна болница за лечение. В плен е бил многократно бит и е отслабнал с близо 16 килограма. Майка му откровено говори за цената на грешката – здравето ѝ никога няма да се възстанови напълно след трите години на траур.
Продължителната и жестока война е претоварила украинската система за идентификация на тела. По независими оценки над 100 000 украински войници са загинали, а моргите са препълнени. ДНК анализите се бавят, процедурите се усложняват. Над 90 000 души са официално обявени за изчезнали, повечето от тях военни, като много се считат за загинали. Русия не предоставя пълни списъци на пленниците, а Киев твърди, че при всяка размяна се появяват имена, досега водени като изчезнали.
Случаят на Назар Далецкий е безпрецедентен – за първи път войник се оказва жив, след като семейството му вече е провело погребение. Украинските власти признаха грешката и съобщиха, че семейството няма да бъде задължено да връща полученото обезщетение от около 295 000 евро. За да възстанови официално самоличността си, съд трябва да потвърди, че е жив.
През май 2022 г., три месеца след началото на руската инвазия, майката на Назар е уведомена, че синът ѝ е в плен. Година по-късно полицай от Харков я информира, че ДНК тест на намерени останки показва 99% съвпадение с нейния профил. Тя отказва да повярва – как тялото му би било върнато, ако е в плен? Служителят я предупреждава, че ако не приеме резултата, останките ще бъдат погребани като неизвестни. В крайна сметка тя се съгласява. Несъответствие с ДНК на дъщерята на Назар обаче поражда нов шок – обяснението е, че „може би не е негово дете“.
Когато Назар се връща в селото, десетки хора се събират на площада с украински знамена и песни. Майка му, сред тълпата, не знае дали да плаче или да се смее. Когато той слиза от колата, тя се хвърля в прегръдките му. Той целува главата ѝ, а съседите го прегръщат и питат дали ги помни.
„Хайде, отсъствах само четири години“, отговаря той и предизвиква смях. Някои прошепват: „Наистина ли прилича на Назар? Това той ли е?“
По-късно той хваща майка си под ръка и заедно със семейството се прибира у дома. Масата е подредена, децата тичат наоколо.
„Бабо, Назар вече има два живота!“, казва деветгодишният му братовчед Гнат.
„Така е“, отвръща Наталия. „Отсега нататък ще празнуваме рождения му ден на 5 февруари“ – деня, в който отново е чула гласа му.
В слънчевата всекидневна, където седи днес, преди три години е стоял неговият ковчег, заобиколен от същите хора. Майка му е бдела до затворения ковчег, плачейки пред негова снимка, която по-късно изгаря. Днес сцената е почти същата – с една съществена разлика: човекът от снимката е жив и седи само на няколко крачки.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
