Ранените от атаката на „Хамас“ вече надминават 3300, много от които са в тежко състояние. Болницата в Ашкелон поема първата вълна от пострадали. С доктор Рон Лобел, който ръководи спешното отделение, разговаря Петър Нанев.
Преди да започне да лекува ранените си сънародници, доктор Лобел първо е трябвало да спаси собствения си живот. Домът на лекаря е само на няколкостотин метра от границата с Газа.
„Хамас“ влезе в селото ни и се движеше от къща на къща, като избиваше мои приятели и съседи. Имах късмет. Терористите подминаха моята къща. Крих се в убежище 13 часа преди армията да дойде“, разказва д-р Лобел.
Загиват много от приятелите и съседите му. Докторът ни казва, че няма време да скърби и тръгва към болницата.
„Досега сме приели над 650 души. За съжаление, някои от тях или пристигаха мъртви, или умираха тук. Първият ден приехме над 200 души. Беше невероятна ситуация. Хора, които бяха простреляни множество пъти от близко разстояние, обезобразени. Ранените хора продължават да идват, на всеки час има по няколко. Някои от тях пристигат в много тежко състояние. Имахме двама ранени, които пристигнаха в болницата. На полето те бяха още живи, но когато пристигнаха, бяха мъртви, нямаше какво да се направи“, допълва докторът.
200 души наведнъж е огромно натоварване, как избирахте на кого първо да помагате?
„Това беше най-трудната част, но се справихме. Ние сме много обучен персонал. Болницата се намира на 12 км от Газа и често сме обект на атаки. 200 ранени са огромно бреме, но успяхме да се справим. Хората, които пристигнаха в екстремна ситуация, разбира се, не можаха да бъдат спасени. Но хората, които пристигнаха в състояние, в което можеха да бъдат спасени - всички те бяха“, посочва Рон Лобел.
Именно болницата в Ашкелон сега е негов дом.
„Не съм си тръгвал от тук. Нямам шанс да си тръгна. Нямам и къде да отида, защото голяма част от селото е разрушено и опожарено. Палеха къщи, докато хората са вътре. Никой не живее там в момента. Не знам какво става с къщата ми“, допълва д-р Лобел.
Каква картина изплува в съзнанието Ви, когато лекувате първите пациенти?
„Когато лекувате първия пациент, нямате представа за него. Единственото нещо, което имате в ума си, е да направите най-доброто, на което сте способни, за да го спасите. През последните няколко дни може би трябва да благодаря на Бога, защото нямах време да имам картина в съзнанието си за това, което се случи. Когато се появяваха картини в миналото, обикновено ги отхвърлях и се концентрирах върху работата си. Сега правя същото и за бъдещето. Нямам представа какво се случва и какво се очаква, как ще продължи и как ще приключи. Но се опитвам да не се занимавам с това, а да се концентрирам върху това, което правя днес и как лекувам следващия пациент“, казва лекарят.
Ако трябва да лекувате ранен палестинец, ще го направите ли?
„Аз съм лекар и следователно лекувам пациенти и ранени, не ги разделям на палестинци и израелци. Не ги питам каква е религията им, откъде идват, нито какво е политическото им мнение“, отговаря д-р Лобел.
Съчувства на колегите си в Газа, където е работил преди години. „Знам, че те се борят за живота на хората, както ние тук. Надявам се всичко това да свърши скоро и да обменяме научни идеи, а не ранени хора“.
Въпреки това, той се опасява, че кръвопролитията няма да спрат скоро.
