В сряда, 26 август, стена от кал, лед и отломки премина през селата по границата между Непал и Китай, като отне живота на най-малко 270 души, а стотици останаха безследно изчезнали, след като ледена маса се откъсна от ледник на над 5000 метра над морското равнище и се срути в долината под него.
Мохан Бахадур Чанд, асистент-професор в катедрата по наука за околната среда на Университета в Катманду, обясни, че ледът вероятно е започнал да се топи, докато пада от близо 1200 метра, събирайки огромни количества седименти, преди да се срине още 3000 метра към реките по-долу.
Комбинацията от екстремна височина и скорост, каза той, е била достатъчна, за да разтопи откъсналия се лед и да повлече огромни количества отломки надолу заедно с него.
„Височината, на която предполагаме, че ледът се е счупил, е около 5200 метра над морското равнище. А след това вертикалният спад от почти 1200 метра - ледът може да се е стопил по време на това спускане. И отново той е пренесъл няколко тона седименти в този по-нисък проход. След това е имало още един вертикален спад чак до реките, който е бил около 3000 метра. Така че тези много силни удари и много високата скорост са довели до разтопяването на счупения лед и също така са пренесли много седименти заедно с него“, обясни Чанд.
Геологът Саймън Кокс от Earth Sciences New Zealand каза от своя страна, че срутването на практика е действало като бутало, изтласквайки водата, която вече се е намирала в речната долина, пред себе си.
Едновременно с това е разтопило още лед и е събрало допълнителен материал, създавайки свръхконцентриран поток, който той сравни с мокър бетон.
Такива потоци могат да достигнат скорости, значително надвишаващи 100 километра в час, а понякога и 200, каза Кокс, поглъщайки почти всичко по пътя си.
Свързана новина
„Вероятно това, което всъщност се е случило, е, че то просто е продължило да се движи и е погълнало цялата вода в речната долина, изтласквайки я напред – нещо като спринцовка, която я изтласква или изтласква напред. Така че получаваш този ефект, при който цялата вода, която е там, се изтласква напред. Но в същото време то разтопява леда и събира друга вода и други неща. Така се получава този изключително концентриран поток, който прилича на бетон“, посочи Саймън Кокс.
„Не им отнема много време да достигнат скорост от над 100 километра в час. Понякога дори 200 километра в час. И всичко, което им се изпречи на пътя, се вкарва в тях и се изтласква отпред. И те стават много мощни. Но, знаете ли, никога не бях виждал нещо подобно на тези видеоклипове. Виждал съм последствията, но да видя какво се е случвало там… това е просто невероятно“, казва още той.
Учените предупреждават, че климатичните промени не могат да бъдат посочени като единствена или пряка причина за което и да е отделно събитие, но посочват, че те правят срутвания като това все по-чести.
„Не можем да си представим как може да възникне толкова голямо наводнение без наличието на ледникови езера. Затова знанията или разбирането на тези механизми са от изключителна важност. Системите за наблюдение, науката, с която разполагаме - или която развиваме в момента - поради физическата недостъпност на планините, ресурсите, които ни ограничават да разберем по-добре подобни бедствия във високите планини. А междувременно тези пропуски в разбирането на планините, ледниците и другите явления ни правят все по-уязвими към много бедствия“, смята Мохан Бахадур Чанд.
Повишаващите се температури разтапят ледниците и размразяват вечната замръзналост във високопланинските райони, което отслабва скалите и леда, които някога са задържали склоновете на място, докато по-обилните валежи добавят допълнително напрежение.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
