Преди година и половина туристически атрактивната страна в близост до Хималаите - Непал, преживява най-трудното изпитание - борбата с природата. Земетресението 7,8 по Рихтер е едно от най-силните в историята на света и с най-много отнети животи - над 8800.
Непал все още се опитва да се справи с разрушенията след трусовете, изравнили със земята над 70 000 жилища. Според Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец около 4 млн. души продължават да живеят във временни подслони и при лоши условия, застрашаващи здравето им.
На фона на всичко това една млада българка поема риска и тръгва на доброволно приключение. В страната на хиндуизма, слоновете и Еверест - Мария Лазарова отива да преподава на деца. В рамките на месец тя става любимата учителка на десетки любопитни очи.
В началото Мария преподава основно английски и науки, по-късно и математика. Но от самото начало стопля сърцата на непалските деца и става техен приятел. Често тя остава след часовете за дълги разговори с тях, заедно танцуват и пеят песни.
Мария разказва, че след престоя си в непалската столица Катманду, всички деца, на които е преподавала поддържат връзка с нея и често й пишат в социалните мрежи. Тя няма търпение да се върне отново догодина при тях и отново да бъде доброволка.
Един от хващащите за гърлото моменти за Мария се оказва урокът: Какво да правим по време на бедствие? Въпреки, че се опитва да избегне този урок, той е заложен в учебния план на учениците.
„И аз седя и си мисля: добре, аз знам, че трябва да им преподам това нещо, защото ми е по план, но децата сигурно знаят много по-добре от мен какво се е случило там. Останах си с някакви сухи теории.”
Най-силно впечатление й прави разказа на един от по-големите студенти.
Веднъж се случи да си говоря с един от завършилите студенти от предишната година. Той е искал да учи, обаче заради земетресението сега само работи. Няма възможности. Той сам ми каза: " Това глупаво земетресение дето се случи, на нас нищо не ни остави". За година и половина те още не са успели да се съвземат от това, което им се е случило, тъй че има много неща, върху които да се работи там.
По време на часовете децата най-много обичали да й пеят песни. Тя обаче ги изненадала като им изпяла българска песен. Д2 и „Аз и ти” се харесала много на децата. Мария казва, че въпреки, че не й е било цел, на това пътуване преоткрила себе си.
„Мисля, че Непал с начина, по който ме посрещнаха хората там, с това което видях - хубаво и лошо, начинът им на живот с всички тези малки неща, които съм видяла през този престой 1 месец, до много голяма степен ми промени живота, промени ми начина на мислене. Мисля, че не беше лошо преживяване да видя нещо, което до известна степен да ме шокира, да ме стресне от живота. Обаче пък и да ми остави много хубави спомени завинаги. Да ми докосне сърцето.”
