Три са основните теми за предстоящата среща на военните министри от НАТО в Белгия: първо да се направи преглед на най-голямото до момента укрепване на Източния фланг на Алианса в Европа от Втората световна война насам, да се реши дали ще се разраства ролята на НАТО в коалицията срещу „Ислямска държава” и най- вече – да се отговори на изискването за увеличаване на военните бюджети, което вече беше поставено от новия американски президент Доналд Тръмп.

Парите за отбрана

„Отговорностите на НАТО изискват финансовото бреме да бъде по честен начин споделяно от всички. На нашата среща ще потвърдим това: след много години на съкращения в разходите ние обръщаме тенденцията. През 2016 г. разходите за отбрана са нараснали с 3,8% - 10 млрд. долара повече за нашата отбрана. Това променя нещата, но е важно да запазим тази енергия.”

Това обяви в пресконференция преди срещата генералният секретар на НАТО. Той коментира, че сред държавите отличници, които покриват изискването от 2% от БВП за отбрана, са две от балтийските републики – Литва и Латвия, а северната ни съседка Румъния също се движи към този праг, който беше определен от държавните ръководители на 28-те членки на срещата в Уелс през 2014 г.

Тогава те дадоха хоризонт до 2024 г. за нарастване на военните бюджети до този праг за всички държави членки.

България все още не отговаря на това изискване , но е изпълнила първото условие да се спрат съкращенията в тази сфера.

Дали обаче американският президент Доналд Тръмп няма да поиска на срещата в Белгия в края на май промяна в тези условия все още е рано да се определи.

„В двата ми телефонни разговора с Тръмп военните бюджети бяха основен въпрос. Той подчерта важността на трансатлантическата връзка, но и важността на справедливостта в бюджета и поемането на финансовото бреме и аз съм съгласен с него. Не е достатъчно. Ние ще дискутираме какво можем да направим възможно най- скоро и Тръмп заедно с другите лидери в Брюксел ще решим как да разпределим това честно като финансова отговорност.”

Сигурността в Черно море

Насоки за политиката на САЩ спрямо Европа ще има след утрешната изява на секретаря по отбраната Джеймс Матис.

От изявлението на Столтенберг стана ясно, че отново ще се разглежда въпросът със сигурността в Черно море. Към момента освен разполагането на 4-те батальона в балтийските държави и Полша, има решение и за многонационална бригада в Румъния.

Дали ще има и други мерки в региона, които да разширят присъствието на Алианса, не беше отбелязано конкретно.

България в позицията си до момента е подкрепяла увеличаването на ученията по суша, въздух и вода, но категорично се противопоставя на румънската инициатива за обща флотилия.