Олимпиадата в Лондон приключи и колкото и да се опитваме да повярваме, че спортистите ни се представиха достойно, статистиката говори обратното. България не успя да вземе злато за пръв път от Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., която всъщност е първата с български медал – бронз за боксьора Борис Николов. Тогава отново имаме 63 представители, както и сега в Лондон.
Но всичко вече е минало и не можем да го променим, можем само да гледаме напред, биха казали много хора. Как обаче да погледнем напред, не е ясно, имайки предвид, че броят български медали намалява с всяка Олимпиада след Игрите в Москва през 1980 г. Тогава страната ни печели 41 отличия – 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Днес те са само 2 – среброто на Станка Златева и бронзът на Тервел Пулев.
Така България записа най-лошо постижение от 15 Олимпиади насам. Разбира се, никой не се е целил в призовите места – Великобритания има повече медали на Игрите, отколкото ние спортисти. Но 63-то място от 84 страни с отличия и общо 204 участници не е задоволително постижение. В класирането заедно с нас са държави като Пуерто Рико и Китайско Тайпе.
Спокойно можем да наречем Игрите в Лондон „Не ни стигна малко“ 2012. Много наши спортисти бяха наистина близо до медал, но останаха без отличие.
Борбата
Станка Златева зарадва всички българи със сребърния си медал и борбения си дух, но пак не й достигна малко концентрация, за да се пребори за олимпийската титла срещу рускинята Наталия Воробьова. Така стана и в Пекин преди 4 години, когато състезателката ни в категория до 72 кг загуби на финала от представителката на домакините Дзяо Ван. Златева все още няма титла от олимпиада, въпреки че е петкратна световна и европейска шампионка. Никой от останалите 8 български борци не успя да завоюва медал в най-успешния български спорт на Олимпийските игри.
Борецът в категория до 55 кг свободен стил Радослав Великов бе на крачка да повтори постижението си от Пекин – бронзово отличие. Той бе изтеглен на репешаж, спечели 2 победи и стигна до мач за трето място, където се изправи срещу японеца Шиничи Юмото. Първата част завърши 1:1 и трябваше да бъде спечелена от Руди, защото той взе втората точка. Оказа се обаче, че българинът е получил официално предупреждение от съдията и заради това рундът бе присъден на японеца.
Във втората част Великов поведе с 1:0, но Юмото изравни само 16 секунди преди края. По този начин японецът взе втория рунд и третото място.
Кирил Терзиев в категория 74 кг свободен стил също не успя да повтори постижението си от Пекин, когато спечели бронз.
Боксът
Само един от четирима наши състезатели завоюва медал в традиционно силния за България бокс и това е Тервел Пулев, който завърши трети.
Детелин Далаклиев бе съвсем близо до полуфинала, който щеше да му донесе бронзов медал. Той загуби само с точка от представителя на домакините Люк Кембъл, който впоследствие спечели титлата в категория до 56 кг.
Волейболът
Макар че останаха четвърти, волейболистите имаха реален шанс за медал. Това се видя още в групите, където момчетата на Найден Найденов сразиха с 3:0 Италия, която ги победи днес. На моменти националите ни надиграваха дори олимпийския шампион Русия в загубения полуфинал.
Видя се обаче отсъствието на опит и здрава психика, когато те бяха най-необходими. Като че ли обаче неубедителната игра във финалните мачове се превръща в хронична болест за българския тим. От игровите елементи липсваше най-вече силният начален удар. Отборът ни все пак има време да усъвършенства всичко това, защото още е много млад.
Четвъртото място за волейболистите изравни второто най-добро българско постижение на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. През 1980 г. в Москва България стига финал, който губи от Съветския съюз.
Художествената гимнастика
Ансамбълът ни по художествена гимнастика бе на крачка от бронза, но отново липсата на здрави нерви го прати на шестото място. След съчетанието на топки във финала момичетата на Илиана Раева бяха трети, но при лентите и обръчите допуснаха грешка и получиха най-слабата оценка – 26.425. В квалификациите на същото съчетание те бяха оценени по-високо – 27.325. Също както Станка Златева, и грациите ни са световни шампионки.
Без медали в традиционно силните щанги, лека атлетика и стрелба
За съжаление нямаме медал във втория спорт с най-много наши отличия – вдигането на тежести. Иван Марков в категория до 85 кг и Милка Манева до 63 кг завършиха пети в състезанията си, като Манева остана само на 3 кг след третата Кристин Жирар от Канада.
Тъжен е фактът, че останахме без отличия и в третия и четвъртия спорт с най-много български медали – лека атлетика и стрелба. Ивет Лалова записа личен рекорд на 200 м, но имаше твърде голяма конкуренция, за да влезе във финала. На 100 м тя не впечатли с бягането си.
Мария Гроздева пък дори и не стигна до финал в стрелбата и така стана третият спортист след борците Радослав Великов и Кирил Терзиев, който има медал на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., но сега остава без отличие.
Очаквахме повече и от първите ни ракети Григор Димитров и Цветана Пиронкова, които отпаднаха на ранен етап.
Йордан Йовчев стана единственият гимнастик с 6 Олимпийски игри и това беше едно от малкото значими български постижения, освен медалите.
И за да не сме съвсем песимисти, можем да си припомним шопската максима – не е важно на мене да ми е добре, а на другия да му е зле. Родината на Олимпийските игри Гърция е зад нас в класирането със само 2 бронзови медала. Индия, която е с население над 1.2 милиарда души, също няма златно отличие. Но това е слабо успокоение.
