На САЩ им свършват ракетите в конфликта с Иран

Когато Доналд Тръмп говори за войната с Иран, той често подчертава, че конфликтът все още не е продължил особено дълго. Като сравнение президентът посочва войните във Виетнам и Афганистан, които в американското общество често са определяни като „безкрайни войни“. Петте месеца на бойни действия в Близкия изток обаче очевидно са довели до сериозно намаляване на ракетните запаси на Съединените щати, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, цитирана от БГНЕС.

Началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил Белия дом още преди началото на войната, че при продължителен конфликт запасите от боеприпаси за противовъздушна отбрана могат да се окажат недостатъчни. Последният анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) потвърждава тези опасения.

Според изследователския център от първоначалните около 2300 ракети „Пейтриът“, с които САЩ са разполагали преди войната, в края на юли са останали малко над една трета. Освен това се смята, че американските сили са изстреляли половината от своите ракети-прехващачи THAAD. От тях се очаква да са останали приблизително 250.

Оценките се основават на публично достъпни бюджетни данни, представени пред Конгреса. Според анализа най-голямо количество боеприпаси за противовъздушна отбрана е било използвано в началната фаза на операция „Ярост“, когато американските сили са прихванали голяма част от интензивните ирански въздушни атаки.

След проваленото примирие иранските удари срещу американски военни бази и позиции са намалели, но всяка ответна операция продължава да изчерпва наличните запаси.

Войната в Иран е скъпа и непопулярна

Американската администрация засега не показва публични признаци на тревога. В неделя Тръмп заяви, че е планирал „мащабна атака“ срещу Иран, която е била отменена единствено защото преговорите с Техеран ще продължат в понеделник.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет увери в характерния си стил, че американските сили разполагат с „готови за действие оръжия“ и остават способни да реагират „на ниво, каквото не е виждано от Втората световна война насам“.

Именно Хегсет обаче заяви по време на изслушване в Конгреса през май, че възстановяването на американските запаси от боеприпаси ще отнеме „месеци и години“ в зависимост от конкретния вид оръжие.

Още тогава CSIS предупреди, че ще са необходими три или повече години, за да бъдат възстановени запасите от ракети „Пейтриът“ и THAAD до нивата отпреди войната с Иран.

Според Пентагона до началото на юли конфликтът е струвал на САЩ над 37 милиарда долара. Досега обаче Хегсет не е успял да намери достатъчно подкрепа в Конгреса за бързо допълнително финансиране на ведомството.

Пакет за общо 95 милиарда долара, от които малко над 70 милиарда са предназначени за Пентагона и американските разузнавателни служби, вече е преминал през Камарата на представителите. В Сената, който също е контролиран от републиканците, обаче все още няма гарантирано мнозинство за приемането му.

Войната остава непопулярна сред американската общественост. Според последно проучване на Университета „Куинипиак“ 60% от анкетираните се противопоставят на военната операция, докато само една трета я подкрепят.

Това представлява сериозно предизвикателство за онези членове на Конгреса, които след три месеца ще трябва да се изправят пред избирателите на междинните избори.

Хегсет търси помощ от технологичния сектор

Не е ясно дали пакетът за разходи ще бъде подписан от Тръмп преди лятната ваканция на Конгреса. В края на тази седмица сенаторите напускат Вашингтон за пет седмици.

Отделен пакет за спешно финансиране предвижда, според информация на агенция „Блумбърг“, 18 милиарда долара само за възстановяване на запасите от ракети „Пейтриът“, THAAD и „Томахоук“.

Предвиденият бюджет би осигурил, според оценка на CSIS, приблизително 1100 ракети „Пейтриът“ и близо 500 ракети THAAD. И този законопроект обаче все още се разглежда от Конгреса.

Колко сериозна е ситуацията, стана ясно и от необичайна среща на Хегсет с представители на над дузина от водещите американски компании в областта на отбранителните технологии в края на юни.

Според американски медии той директно е поискал помощ за възстановяване на американския оръжеен арсенал. Първоначално срещата е трябвало да се проведе няколко седмици по-рано, но е била отложена заради преговорите с Иран.

Този подход показва промяна в американската отбранителна индустрия. Вместо да се разчита единствено на големите оръжейни корпорации, които са утвърдени, но често бавни, администрацията търси по-бързи решения.

„Уолстрийт джърнъл“ отбелязва, че сътрудничеството със стартъпи от Силициевата долина се е превърнало в централен елемент от стратегията на администрацията на Тръмп.

Сред участниците в срещата са били производителят на автономни оръжия „Андурил“, стартъпът за крилати ракети „Ко-Аспайър“ и „Кастелиън“, компания, която разработва евтини хиперзвукови и високоточни ракети.

На въпрос за възможните пречки пред увеличаването на производството много от компаниите са посочили бавните процедури за обществени поръчки в Пентагона. Освен това стартъпите често срещат трудности при осигуряването на достатъчно предварително финансиране за скъпи разработки и серийно производство.

Затова остава неясно дали тези компании ще могат да се разраснат достатъчно бързо, за да започнат масово производство за нуждите на американското правителство.