На ход е Путин

Какви ще бъдат политическите и икономически последици от трагедията с малайзийския Боинг-777 зависи от действията на световните лидери и особено от това как възнамерява да постъпи руският президент Владимир Путин.

След свалянето на самолета с 298 души на борда, Западът заговори за засилване на икономическите санкции над Русия. Още преди седмица лидерите на ЕС преодоляха психологическа бариера и започнаха да налагат санкции не само на политически фигури и бизнесмени, но и на компании. Австрийският външен министър Себастиан Курц даже намекна, че може да се стигне до оръжейно ембарго. САЩ, от своя страна, „удариха” водещи руски конгломерати, сред които петролния гигант „Роснефт”, производителя на природен газ „Новатек”, „Газпромбанк” и производителя на оръжия „Калашников”.

Тези действия накараха руския министър-председател Дмитрий Медведев да заговори за връщане на Студената война, а президентът Владимир Путин да заяви, че подобни санкции обикновено имат ефекта на бумеранга. Действително, Германия вече отбелязва загуби от наложените през последната година санкции над Русия. Компанията Фолксваген, например, отчита 10 процента по-ниски продажби в сравнение с миналата година.

На фона на това, в безпрецедентно за новото управление на Русия телевизионно изявление на живо през нощта на 14 юли, Путин призова да се създадат всички условия за образуване на разследване под егидата на Международната организация за гражданска авиация и гарантира, че Русия ще направи всичко възможно конфликтът в източната част на Украйна да премине в етапа на мирните преговори.

Часове след изявлението, проруските сепаратисти в Източна Украйна, срещу които имаше обвинения, че прикриват следи от катастрофата, предадоха черните кутии на самолета на международните екипи, които пристигнаха на мястото на инцидента.

Снимка: EPA

Все още не става ясно каква ще бъде политиката на Русия спрямо сепаратистите. Историята от последното десетилетие свидетелства за това, че действията на Путин са трудно предвидими. По време на Руско-грузинската война през 2008, страните-членки на НАТО и ЕС обвиниха Русия, че заплашва демокрацията в Грузия. Тогава Медведев и Путин не взеха предвид рязкото осъждане на Запада и не пожелаха да преговарят с правителството в Тбилиси – чак докато танковете не достигнаха до подстъпите на града.

Президентът може да реши да постъпи по подобен начин и сега и да не се съобрази с искането на САЩ за обуздаване на действията на сепаратистите. Путин може да се придържа към по-твърд тон спрямо Запада, който вече усеща затруднения от ограничаването на бизнеса с руски партньори. Руският президент обаче има и други варианти за действие, сред които може да има и по-успешен ход.

Силният човек в Кремъл показа, че освен с твърда ръка може да решава международни конфликти и като... миротворец. Така се случи в Сирия през 2013 г., когато той, с предложението си Башар ал-Асад да постави химическото си оръжие под контрола на международната общност, изигра ролята на медиатор между западните страни и Сирия и предотврати практически сигурна война. С това свое действие Путин запази влиянието си в страна, в която има големи политически интереси и показа, че Америка не е в състояние да решава световните проблеми без участието на Русия (или поне не и безкръвно). Ето защо Путин може да се опита да повтори това, което се случи в Близкия Изток.

Въпросът в случая е доколко украинският му колега Петро Порошенко (и подкрепящите го олигарси) ще е склонен на компромис – официален Киев към момента защитава по-характерната за Владимир Владимирович позиция, че не преговаря с терористи. Вероятно в Москва ще трябва да разчитат на това западните съюзници да „посъветват” украинския президент да отстъпи в името на мира. Няма никаква гаранция, че това ще се случи – от години никой във Вашингтон не е имал такава златна възможност да постави Русия в международна изолация.

Снимка: EPA

Балансираните действия биха могли да донесат полза на руския лидер, но той има и още една, не толкова очевидна опция. Путин може да реши да обърне гръб на сепаратистите. На пръв поглед тази постъпка рязко би намалила популярността му в Русия. Част от руските граждани подкрепят идеята за „Новорусия” и смятат сепаратистите за опълченци, които с право защитават своя територия. Оттегляне на подкрепата от сепаратистите в очите на много руснаци би означавало, че Путин отстъпва пред САЩ.

От друга страна обаче, Путин може да спечели подкрепата на тези, които са против радикалните действия на сепаратистите. Още повече, голяма част от руското население (88 на сто) подкрепя действията на президента, без да ги поставя под въпрос. Руският лидер се ползва с рекордни за Европа нива на одобрение в страната си. Освен това има практически пълен контрол над медиите и резкият завой лесно може да се представи за не чак толкова рязък.

Обръщайки гръб на сепаратистите, Путин ще спаси репутацията си извън Русия и ще намали възможността от санкции върху държавата. Много възможно е в момента президента да намери за по-важна подкрепата на международно ниво пред тази на сепаратистите и техните поддръжници.

В свое скорошно изявление, Путин натърти на това, че Украйна използва радикални националистически и антидемократични сили и заяви, че в Русия подобни методи „няма да минат”. Имайки предвид, че със с своите действия проруските сепаратисти в Украйна едва ли биха могли да си извоюват международна легитимност, президентът може да използва разграничаването от тях като коз и у дома - представяйки се за демократичен лидер.

В дългосрочен план тази линия на поведение може дори да помогне на Русия да смекчи острата позиция на западните страни относно Крим и най-новата придобивка на Руската федерация да бъде официално призната на запад.

Каквото и да предприеме, задачата на руския президент ще бъде да балансира между външнополитическата изолация и одобрението на своя народ. Путин досега е успявал да се измъкне от трудни ситуации като победител, както и да изненада света с неочаквани решения, но каква стъпка ще предприеме този път и дали тя ще бъде в негова полза предстои да се разбере.