Лидерите на Израел заявиха, че „Хамас“ ще бъде заличен от лицето на Земята и Газа никога няма да се върне към това, което е било.

„Ние сме си поставили две цели за войната: да елиминираме „Хамас“, като унищожим неговите военни и управленски способности и да направим всичко възможно, за да върнем нашите заложници у дома“, обяви премиерът Бенямин Нетаняху, докато Израел разширява наземните си операции в Газа.

Операция „Железни мечове“ започна в отговор на бруталната атака на „Хамас“ на 7 октомври, когато бяха убити над 1400 израелци.

Унищожението на групировката бе подкрепено от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.

След като Израел се увери, че „Хамас“ е победен, Тел Авив обяви, че иска да скъса всичките си връзки с Газа.

Целите на Израел изглеждат много по-амбициозни от всичко, което военните са планирали в Газа преди и може да продължи месеци. Но реалистични ли са те и как е възможно нейните командири да ги изпълнят?

Едно навлизане в Ивицата Газа включва боеве в градски условия - от къща на къща и носи огромни рискове за цивилното население, което е повече от два милиона. Властите в управляваната от „Хамас“ Газа казват, че повече от 8700 души вече са били убити, а стотици хиляди други са напуснали домовете си.

Израелските отбранителни сили (IDF) имат и допълнителната задача да спасят 239 заложници, задържани в Газа.

Снимка: Reuters

„Не мисля, че Израел може да унищожи всеки член на „Хамас“, защото това е идея на екстремисткия ислям“, казва военният анализатор Амир Бар Шалом от израелското армейско радио. „Но може да го отслаби до толкова, че да няма оперативни способности“, добави той, предаде Би Би Си.

Отслабването му може да е по-реалистична цел от пълното му унищожение. Говорител на израелската армия каза, че основната цел е „Хамас“ вече да няма военния капацитет да „заплашва или убива израелски цивилни“.

Наземна инвазия, изпълнена с риск

Военната операция зависи от няколко фактора, които могат да я провалят.

Въоръженото крило на „Хамас“, бригадите Izzedine al-Qassam, ще са се подготвили за израелска офанзива и могат да използват своята прословута и обширна мрежа от тунели, за да атакуват израелските сили.

През 2014 г. израелските пехотни батальони претърпяха тежки загуби от противотанкови мини, снайперисти и засади, докато стотици цивилни загинаха в боевете в северен квартал на град Газа.

И този път броят на цивилните жертви се увеличи, след като наземните операции се разшириха на 27 октомври и израелската армия губи все по-голям брой войници в битка.

Израелците бяха предупредени да се подготвят за дълга война и рекордните 360 000 резервисти бяха мобилизирани.

Въпросът е колко дълго Израел може да продължи кампанията си, докато международният натиск за прекратяване на огъня нараства, с прекъснати доставки на вода, електричество и гориво и предупреждения на ООН за разгръщаща се катастрофа.

Снимка: Ройтерс

„Правителството и военните чувстват, че имат подкрепата на международната общност - поне на западните лидери. Философията е „да се мобилизираме, имаме много време“, казва Йоси Мелман, един от водещите израелски журналисти по сигурността и разузнаването.

Но рано или късно той вярва, че съюзниците на Израел ще се намесят, ако видят изображения на гладуващи хора. Натискът също ще нараства, тъй като цивилните жертви продължават да нарастват.

Спасяване на заложниците

Много от заложниците са израелци, но сред тях има и голям брой чужди граждани, което означава, че няколко други правителства - включително САЩ, Франция и Обединеното кралство – са засегнати от сухопътната операция и безопасното освобождаване на пленниците.

Президентът Исак Херцог каза, че е основен приоритет на Израел да върне заложниците у дома. Сърцераздирателните призиви от семействата на онези, които са в плен на „Хамас“, засилват натиска върху лидерите на Тел Авив, а политическият лидер на „Хамас“ в Газа, Яхя Синвар, каза, че са готови да разменят всички заложници за хилядите палестински затворници в израелските затвори. Такъв вид сделка е малко вероятна.

През 2011 г. Израел размени повече от 1000 затворници за освобождаването на войника Гилад Шалит, който бе държан от „Хамас“ пет години.

Снимка: Ройтерс

Съседите наблюдават внимателно

Това, което също може да повлияе на продължителността и резултата от наземна офанзива, е как реагират съседите на Израел.

Египетският граничен пункт „Рафа“ с Газа се превърна в хуманитарна фокусна точка за доставки. Стотици притежатели на чуждестранни паспорти и някои от ранените са получили разрешение да напуснат, но повече остават.

„Колкото повече жителите на Газа страдат след израелската военна кампания, толкова по-голям натиск ще има Египет, за да изглежда така, сякаш не е обърнал гръб на палестинците“, казва Офир Уинтър от Израелския институт за изследване на националната сигурност.

Президентът Абдул Фатах ал-Сиси предупреди, че всеки опит за преместване на жителите на Газа на Синайския полуостров ще накара египтяните да „излязат и да протестират“.

Йорданският крал Абдула също говори за „червена линия“ за всеки възможен опит за изтласкване на палестинските бежанци от Газа: „Без бежанци в Йордания, без бежанци в Египет“, предупреди той.

Северната граница на Израел с Ливан също е под зорко наблюдение.

Израел и ислямистка бойна групировка „Хизбула“ вече на няколко пъти си разменят ракетни изстрели. Но засега групировката, която е спонсорирана от Иран не е отворила втори фронт срещу Израел.

Снимка: Reuters

Иран от своя страна заплаши Израел, че ще отвори фронт срещу еврейската държава. Иран бе във фокуса на предупреждението на американския президент Джо Байдън, когато той каза: „Към всяка страна, всяка организация, всеки, който мисли да се възползва от тази ситуация, имам една дума: Недей!“.

Два американски самолетоносача, USS Gerald Ford и USS Eisenhower, бяха изпратени в Източното Средиземноморие, за да подчертаят това послание, и 2000 американски войници бяха поставени в бойна готовност, за да реагират на развиващите се събития.

Какъв е финалът на Израел за Газа?

Ако „Хамас“ бъде значително отслабен, въпросът е какво ще дойде на негово място.

Израел изтегли своята армия и хиляди заселници от Ивицата Газа през 2005 г. и няма намерение да се върне като окупационна сила. Президентът на САЩ Джо Байдън казва, че „би било голяма грешка“.

Офир Уинтър вярва, че смяната на властта потенциално може да проправи пътя за постепенното завръщане на Палестинската власт (ПА), изхвърлена от Газа от „Хамас“ през 2007 г.

В момента ПА контролира части от Западния бряг, но е слаба там и убеждаването й да се върне в Газа би било много сложно.

Антъни Блинкен каза, че би било „най-разумно ефективна и съживена“ ПА да управлява Газа, въпреки че редица други страни в региона биха могли да участват във „временни договорености“, които може да включват международни агенции.

Организацията на обединените нации временно управляваше Косово след изтеглянето на сръбските сили през 1999 г., но ООН се ползва с широко недоверие в Израел.

Друг вариант може да бъде създаването на администрация, управлявана от кметове, племена, кланове и неправителствени организации в Газа, с участието на Египет и САЩ и други арабски държави, смятат експерти.

Самият президент на Египет не е показал интерес да контролира Газа, но е посочил, че ако „демилитаризирана палестинска държава беше създадена отдавна чрез преговори, сега нямаше да има война“.

Снимка: Reuters

Израел ще иска още по-строги ограничения върху „стоки с двойна употреба“, влизащи в Газа, които биха могли да имат военна и гражданска цел. Освен това имаше призиви за разширена буферна зона покрай оградата с Газа, за да се осигури по-голяма защита на израелските общности.

Какъвто и да е резултатът от войната, Израел ще иска да гарантира, че подобно нападение никога няма да се повтори.

Следете всички събития в нашия онлайн репортаж: